О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 13.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, в закрито заседание на 30.04.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 670/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. ”З” АД, гр. В. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 220 от 29.02.2008 год., по гр.д. № 264/2007 год., с което при условията на чл.208, ал.1 ГПК / отм./ са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу Т. <Тд&@Т. ”А” АД, гр. С. обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.107 ЗЗД за сумата 55 329.76 лв., представляваща левовата равностойност на последните две вноски от сключено на 16.11.99 год. споразумение между страните и по чл.86, ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава в размер на 20 005.62 лв. за периода 16.09.2002 год.-16.09.2005 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касаторът твърди, че в нарушение на закона – чл.107 ЗЗД, във вр. с чл.20а ЗЗД въззивният съд е приел, че поради недействителността си сключеното между страните на 16.11.1999 година споразумение не е породило желания правен ефект за новиране на съществуващото към този момент задължение на заместения от ответника длъжник – „А” ООД, без да съобрази и тълкува волята на страните по него, вкл. направеното от новия длъжник признание в тази насока, материализирано в т.1 от новационния договор, наименован от съконтрахентите „споразумение”.
Поддържа, че доколкото между стария длъжник на ищеца Т. „А” ООД и последния е съществувала валидна договорна връзка, породена от сключен помежду им двустранен, неформален и ненаименован договор с № 1916/28.10.1997 год. за предоставяне на основни и допълнителни туристически услуги и съгласно заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, в счетоводството на кредитора процесните суми са счетоводно отразени като неизплатен до момента дълг, то липсва основание да се отрече действителността на нововъзникналото облигационно отношение и като не е съобразил горното, нито е обсъдил доказателствения материал по делото в съответствие с изискването на чл.188, ал.1 ГПК /отм./ въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт.
В депозираното към касационната жалба, съгласно изискването на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че по съществените основополагащи за облигационното право материалноправни въпроси –за тълкуване на договорите, съобразно правилото на чл.20 ЗЗД и за действието на договорите, съобразно правилото на чл.20а ЗЗД въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС, израз на която са решения: № 559/1993 на ІV-то г.о; № 158/1997 год. на V-то г.о; № 815/2002 год. на V-то г.о.; № 985/2000 год. на ІІ-ро отд., търговска колегия; № 451/2004 год. на І-во г.о.; № 161/2006 год.ІІ-ро г.о; № 994/2006 год. на ІІ-ро отд.,търговска колегия, № 517/2007 год. на ІІ-ро отд., търговска колегия, приложени по делото, което обосновава наличието на въведения с чл.280, ал.1,т.1 ГПК критерий за селекция.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.-288 и сл. ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и като редовна, е процесуално допустима, но касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, предмет на същата не следва да бъде допуснато, поради следното:
За да постанови обжалваното решение по обективно съединените искове, черпещи своето правно основание в чл.79, ал.1 ЗЗД,във вр. с чл.107 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД Софийски апелативен съд е приел, че сключеното между страните споразумение от 16.11.1999 год. по правната си същност е новационен договор за пасивна субективна новация, целящ трансформиране на съществуващо облигационното правоотношение с източник договор, чрез промяна на длъжника със съгласието на кредитора, но без участието на стария длъжник. Поради това е счетено, че независимо от съществуването на правна възможност всяка новация да бъде съпроводена и с установяване на стария дълг, то сключеното без участие на стария евентуален длъжник споразумение с кредитора не може да съдържа валидно признание за съществуващото старо парично задължение, доколкото последното не е в резултат на лично волеизявление на самия длъжник или негов надлежно упълномощен представител, адресирано до кредитора, респ. до компетентен държавен орган.
Според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, липсата на ангажирани от ищеца доказателства за валидно възникнало в тежест на Т. ”А” ООД и не погасено към датата на сключване на договора за новация, наименован от съконтрахентите „споразумение”, парично задължение в размер на претендираната сума, при оспореното от ответника основание за новация, изключва действителността на същата, поради липса на предмет, което възпрепятства настъпване на целения с нея материалноправен ефект.
При обосноваване на този си краен правен извод въззивната инстанция е взела предвид и обсъдила приложения по делото двустранен договор за предоставяне на туристически услуги – основни и допълнителни с № 1916/28.10.1997 год. , сключен между ищеца и Т. ”А” ООД, както и заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, но е отрекла установеният фактически състав, от който вземането на кредитора би могло да произлезе да е достатъчен, за да докаже и наличието му към релевантния момент, каквато доказателствена стойност е отрекла и не счетоводното отразяване на същото в счетоводството на Т. – кредитор.
Следователно изложеното по- горе позволява да се приеме, че така формулираните от „ З. ПЯСЪЦИ” АД материалноправни въпроси, дори и да са основополагащи, не са съществени за конкретния правен спор, поради което не могат да обосноват твърдението му, че обжалваното въззивно решение попада в приложното поле на касационното обжалване.
Необходимо в тази вр.е да се посочи, че същественият характер на правния въпрос не се определя от неговата обществена значимост за правото, а от обуславящото му значение за решаващите правни изводи, въз основа на които е постановен и крайният правен резултат по конкретното дело.
Следователно освен, че в случая формулираните от касатора въпроси- за тълкуване на договорите, съобразно правилото на чл.20 ЗЗД и за действието на договорите, съобразно правилото на чл.20а ЗЗД не са специфични за конкретния правен спор по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл и са разрешени с императивни правила на закона, то доколкото изводите на въззивния съд относно изразената от съконтрахените действителна воля в сключения помежду им договор са резултат на конкретната преценка на отделните договорни клаузи, т.е. на фактите по делото, те не се явяват основание за допускане на касационното обжалване.
Що се касае до евентуално допуснатото от решаващия съд нарушение на законовото правило на чл.20 ЗЗД и на чл.20а ЗЗД, както и обусловените от това грешки при формиране на вътрешното му убеждение, вкл. относно действителната обща воля на страните по договора, на които пороци касаторът се позовава и при обосноваване на основанията за допустимост на касационното обжалване, то същите са относими единствено към основанията за касационно обжалване на атакуваното решение по чл.281 ГПК, но не и към установените с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК предпоставки, поради което не подлежат на обсъждане в настоящето производство по чл.288 ГПК.
От своя страна щом поставените от „З” АД въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, дори и да са важни, не са обуславящи за крайния изход от разглежданото дело, то без значение се явява и цитираната практика на ВКС по същите.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 220 от 29.02.2008 год., по гр.д. № 264/2007 год. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: