1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр.София, 10.01.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №2133 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Д. К., чрез процесуален представител адв.Г.-Чернева, срещу решение от 19.02.2018г., постановено по в.гр.д.№1523/2017г. на Старозагорски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 30.10.2017г. по гр.д.№ 1435/2017г. на Районен съд – Казанлък, е отхвърлен предявения от Р. Д. К. срещу Акционерно дружество „Звезда К97“АД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба „Звезда К97“АД, чрез процесуален представител адв.Павлов, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Постъпила е касационна жалба от Акционерно дружество „Звезда К97“, чрез процесуален представител адв.П., срещу решение от 19.02.2018г., постановено по в.гр.д.№1523/2017г. на Старозагорски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 30.10.2017г. по гр.д.№ 1435/2017г. на Районен съд – Казанлък за уважаване на предявените от Р. Д. К. срещу Акционерно дружество „Звезда К97“ искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1и т.2 КТ и чл.224 КТ. В останалата част на въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Р. Д. К., чрез процесуален представител адв.Г.-Чернева, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, която имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Р. Д. К. срещу Акционерно дружество „Звезда К97“АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Въззивният съд е приел уволнението за незаконно поради това, че в уволнителната заповед и в предизвестието за уволнение не са посочени, както конкретно основание за уволнение, така и фактите, които да доведат до извод за осъществяването му в действителността. Посочено е от съда, че по делото също така не са представени доказателства, които да обосноват наличието на някое от основанията, посочени в чл. 328, ал. 1 КТ. Позовавайки се на практиката на ВКС, изразена в решение № 346 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 468/2009 г., IV г. о., въззивният съд е приел, че съгласно чл. 328, ал. 1 КТ, работодателят може да прекрати едностранно трудовото правоотношение като отправи писмено предизвестие на работника в съответния срок, само на изрично посочените в тази алинея основания, изброени в тринадесет точки. Необходима част от фактическия състав на този ред на прекратяване на трудовото правоотношение е не само посочването на конкретно основание от посочените в разпоредбата, но и посочването на конкретните обективни факти, които да запълнят тази правна квалификация. Основанията, посочени в различните точки, представляват юридически изводи, достигането до които трябва да бъде подкрепено с конкретни и доказани факти от действителността.
Касаторът-работодател сочи като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Според касатора въззивното решение е очевидно неправилно поради това, че съдът „необосновано и без аргументация е приел, че при наличието на напълно противоречиви свидетелски показания, че е вярно твърдението на ищцата, че предизвестието за прекратяване на трудовия договор е връчено едновременно с връчването на заповедта за уволнение на 04.04.2017г., а не на 01.03.2017г., както се твърди в отговора на исковата молба“, „без да изложи дори съображения защо дава вяра на едната, а не на другата разпитана свидетелка, които напълно си противоречат, съдът е приел, че не е спазен срока за предизвестие и е уважил частично предявените искове“. В тази насока са и оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение. Дали работодателят е упражнил правото на уволнение с едностранно предизвестие при спазване срока на предизвестието или не, не е от значение за изхода на спора за законността на уволнението и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, нито за иска по чл.224 КТ, в които части въззивното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаването на тези искове, касаторът-работодател има правен интерес от касационно обжалване. Спазен ли е срока на предизвестието или не, е от значение за спора за обезщетение за неспазено предизвестие, но както се посочи, предявеният иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ е отхвърлен с първоинстанционното решение и в тази обжалвана от ищцата част, първоинстанционното решение е потвърдено с въззивното решение по делото. Поради това настоящият съдебен състав не намира да е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Р. Д. К. срещу Акционерно дружество „Звезда К97“АД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като недоказан. Изложени са съображенията на съда, че в тежест на ищцата е било да докаже оставането си без работа през процесния период, което не се установява с представените по делото в заверен препис три страници от трудовата книжка. Прието е, че е необходимо да бъде представена цялата трудова книжка, за да се докажат твърденията, посочени в допълнението към исковата молба с вх. № 10554 от 05.09.2017 г. или да се представят допълнителни документи – справки от НАП, НОИ и декларация, подписана от ищцата. Посочено е, че по делото не е представен нито един такъв документ, а представените три страници от трудовата книжка не са достатъчни, за да докажат оставане без работа, в какъвто смисъл съдът се е позовал и на практиката на ВКС, изразена в решение № 66 от 01.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5401/2008 г., I г. о.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът К. сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с посоченото в него решение на ВКС, като според касатора случаите са идентични. Сочи също и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя следните въпроси:1“представлява ли завереното копие на празните страници от трудова книжка след незаконното уволнение годно писмено доказателство за доказване на иска за оставане без работа“; 2“следва ли съдът да се съобрази с изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е установила периода, размера и дължимостта на обезщетението по чл.225 КТ, като вещото лице е извършило и справки в НОИ и НАП за наличие на трудови правоотношения за незаконно уволнения работник“; 3“може ли да се тълкува претендирането на обезщетение поради незаконно уволнение пред всички съдебни инстанции като изявление-декларация за оставане без работа на уволнения работник за процесния период“.
Първите два от поставените от касатора въпроси не са разрешени от въззивния съд в обжалваното решение и не са от значение за конкретното дело. Първият от поставените въпроси предпоставя по делото да е представено заверено копие на празните страници от трудова книжка след незаконното уволнение, което в случая не е направено, видно от представените по делото страници от трудовата книжка /стр.5 от първоинстанционното производство/, след представената по делото стр.15 от трудовата книжка, изцяло заета от удостоверяването на обстоятелства, свързани с трудовата дейност по процесното правоотношение, друга не е представена. Вторият от поставените въпроси предпоставя „вещото лице да е извършило и справки в НОИ и НАП за наличие на трудови правоотношения за незаконно уволнения работник“, което не кореспондира със съдържанието на депозираното по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, а също така и с поставената за изпълнение задача на експертизата. Ето защо поставените въпроси не отговарят на изискванията за общо основание. Отделно от това, неоснователно се сочи, че в противоречие с цитираното във въззивното решение, касационно решение е разрешен идентичен случай. В цитираното решение е посочено, че по делото е представена само трудовата книжка на ищцата без последната страница на тази трудова книжка и без да е представен за констатация оригиналът й, поради което не е установено дали за период от 6 месеца сред незаконното уволнение ищцата е останала без работа. В настоящия случай също не е представена страница от трудовата книжка след представената запълнена с удостоверяване на обстоятелства за трудовата дейност по процесното правоотношение и не е представен за констатация оригиналът на трудовата книжка. Както е прието в мотивите на Тълкувателно решение №6/2013г. от 15.07.2014г. на ОСГК на ВКС: „Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993г./. Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово правоотношение. Декларацията, с която ищецът декларира оставане без работа след уволнението, съставлява частен свидетелстващ документ, не е скрепена с наказателна отговорност по чл. 313 НК, и поради това не може да удостовери твърдяното обстоятелство.“
Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.02.2018г., постановено по в.гр.д.№1523/2017г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: