4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр.София, 11.01.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и десета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1122 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 28.12.2009г. по гр.д.№ 430 / 2009г., с което Смолянски ОС е уважил предявените от В. И. К., Н. Г. К., и И. П. Г. искове за прогласяване нищожност на договор за наем, сключен между ГПК”П.” и [фирма] на основание чл.26, ал.2 ЗЗД – поради липса на съгласие при сключването му и като е обезсилил първоинстанционното решение е прекратил производството по отношение на С. М. М..
Жалбоподателят – ГПК ”П.-2001” поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, по който има противоречиво произнасяне на съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 30.03.2009г. по гр.д.№53/2008г. на РС-Чепеларе, е уважил предявените от В. И. К., Н. Г. К., и И. П. Г. искове за прогласяване нищожност на договор за наем от 29.12.2004г., сключен между ГПК”П.” и [фирма] на основание чл.26, ал.2 ЗЗД – поради липса на съгласие при сключването му и като е обезсилил първоинстанционното решение е прекратил производството по отношение на С. М. М. поради оттегляне на иска. С първоинстнционното решение са отхвърлени искове за нищожност поради противоречие със закона и невъзможен предмет и в тази си част решението е влязло в сила като необжалвано. Установено е, че с договор от 15.11.2004г. В. И./ лично и като пълномощинк/ и И. П. са предоставили за ползуване на ГПК ”П.-2001” 80,350дка идеални части от 2104,547дка, №218 по картата в ревир “П.”, с право последната да ги отдава под наем за временно ползуване на трети лица. С договор от 29.12.2004г. ГПК ”П.-2001” е предоставила на [фирма] за временно ползуване 600кв.м., като е дала съгласие дружеството да изгради търговски обект, срешу наем от 10 000 лева годишно и срок от 10 години. При тези данни съдът е приел, че ГПК ”П.-2001” не е могла да сключи атакувания договор за наем от 29.12.2004г. валидно чрез Председателят на кооперацията. Прието е, че съобразно чл.15, ал.4, т.10 ЗК и чл.26, ал.3 ЗК, същият може да сключва сделки на разпореждане само с решение на управителния съвет/каквото липсва/, а такъв е и договорът за отдаване под наем на имот за десет години, още повече и с оглед даденото съгласие да се извърши строителство, поради което същият е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. Направен е извод, че с оглед разпоредбата на чл.53 от Закона за горите предоставянето на гори за ползуване представлява добив на дървесина, като физически и юридически лица – собственици на гори, се разпореждат с дървесината и продуктите, добити от имотите им, при спазване изискванията на закона и законът не допуска извършване на строителство при ползуване на горите, а в случая без съгласието на всички собственици е дадено разрешение за строителство на търговски обект, което по същество представлява промяна предназначението на горите. Прието е също, че ако клаузата за продължителността на наемния договор може да бъде редуцирана по силата на закона, като срокът на договора бъде намален от 10 години на три години съобразно чл.229, ал.2 ЗЗД, то не е възможно да се отстрани другия порок на сделката – липсата на съгласие на всички собственици за промяна предназначение на земите от такива, залесени с гори, в урегулирани поземлени имоти, в които може да се извършва строителство, каквото се изисква от Закона за горите.
В изложението към касационната си жалба процесуалния представител на жалбоподателя е приложил изложение за основанията, с оглед на които следва да се допусне касационно обжалване. Посочил е, че с решението е даден отговор на материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, а именно съставлява ли действие на разпореждане сключване на договор за наем за срок от 10 години, както и за точното тълкуване на разпоредбата на чл.229, ал.3 ЗЗД с оглед преценката съставлява ли нищожността на клауза за срок, основание за нищожност на целия договор, след като може да се замести от повелителна разпоредба на закона, по които има противоречиво произнасяне на съдилищата. Представя решение от 13.01.1977г по 836/1975г. на ВС, в което е прието, че Председателят на кооперацията може да сключва само договор за наем до три години и това представлява действие на обикновено управление, решение от 07.03.2007г. по гр.д.№529/2006г. на ВКС, в което е прието че ако няма решение на ОС на кооперацията, то сключен от Председателя договор за наем за срок от 10 години следва да се редуцира до такъв за срок от три години, решение от 12.07.2006г. по гр.д.№880/2005г. на ВКС в същия смисъл.
С оглед на така изложените съображения настоящата инстанция намира, че поставените от жалбоподателя въпроси не са от значение за изхода по конкретното дело, тъй като не са обусловили правната воля на съда за прогласяване нищожност на атакувания договор за наем, обективирана в решението. Същественият въпрос, по който съдът се е произнесъл за да обоснове изводите си за нищожност на сделката, е свързан с преценка на задължението на собствениците на гори и земи от горския фонд да упражняват правото си на собственост върху тях по начин, който не влошава състоянието им и не причинява вреда на други собственици на гори и земи от горския фонд или на обществото и невъзможността им да пременят предназначението им, освен в предвидените от закона случай. Посочените от жалбоподателя материалноправни въпроси не сочат на наличие на общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а именно резрешен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и на даденото тълкуване в т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК на ВКС, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, без да се разглежда соченото допълнително основание за това – чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 2 ГПК на решение от 28.12.2009г. по гр.д.№ 430 / 2009г. на Смолянски ОС, по жалба на ГПК ”П.-2001”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: