О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр. София, 11.01.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1839 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 16.12.2016 год. по гр. д. № 783/2016 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция:
– е обезсилил първоинстанционното решение от 11.05.2016 год. по гр. д. № 1285/2014 год. на Благоевградския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на А. П. К. и З. К. К., че К. П. М. и М. Д. М. са собственици на гаражна клетка с две врати от страна на [улица]с площ 33.44 кв. м., находяща се в пристройка към триетажната жилищна сграда, построена в УПИ V – 1962, кв. 274 по плана на [населено място], поземлен имот с идентификатор 04279.613.49, която гаражна клетка е идентична със самостоятелни обекти с идентификатори 04279.613.49.1.2 с площ 28.50 кв. м. и 04279.613.49.1.3 с площ 21 кв. м. на основание упражнявано владение в периода м. юли 1991 год. до датата на образуване на производството по гр. д. № 1832/2009 год. на Благоевградския районен съд като недопустимо
– отменил е същото първоинстанционно решение в частта, с която е признато за установено по отношение на А. П. К. и З. К. К., че К. П. М. и М. Д. М. са собственици на гаражна клетка с две врати от страна на [улица]с площ 33.44 кв. м., находяща се в пристройка към триетажната жилищна сграда, построена в УПИ V – 1962, кв. 274 по плана на [населено място], поземлен имот с идентификатор 04279.613.49, която гаражна клетка е идентична със самостоятелни обекти с идентификатори 04279.613.49.1.2 с площ 28.50 кв. м. и 04279.613.49.1.3 с площ 21 кв. м. на основание учредено право на строеж, както и ответниците К. са осъдени да предадат на М. владението върху северозападната 1/2 ид. ч. от описаната гаражна клетка, идентична със самостоятелен обект с идентификатор 04279.613.49.1.2 и е отменен нотариалния акт № 127/2003 год. в полза на А. К. и са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от К. и М. М. против А. и З. К. искове да бъде признато по отношение на последните, че ищците са собственици на гаражна клетка с две врати от страна на [улица], с площ 33.44 кв. м., находяща се в пристройка към триетажната жилищна сграда, построена в УПИ V – 1962, кв. 274 по плана на [населено място], поземлен имот с идентификатор № 04279.613.49, която гаражна клетка е идентична със самостоятелни обекти с идентификатори 04279.613.49.1.2 с площ 28.50 кв. м. и 04279.613.49.1.3 с площ 21 кв. м., при описаните за всеки от тях съседи, на основание осъществяване на учреденото им право на строеж, както и на основание упражнявано върху този имот владение в периода от м. юли 1991 год. до датата на образуване на производството по гр. д. № 1832/2009 год. по описа на Благоевградския районен съд и за осъждане на ответниците К. да им предадат владението върху североизточната половина – 1/2 ид. ч., идентична със самостоятелен обект с идентификатор 04279.613.49.1.2, при посочените съседи и ищците М. са осъдени да заплатят на ответниците К. направените по делото разноски.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците К. и М. М., чрез пълномощника им адвокат Г. Ю., с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като по формулираните в т. т. 1-4 въпроси считат произнасянето на въззивния съд да е в противоречие със задължителна съдебна практика. Поддържат произнасянето на въззивния съд с обезсилване частично на първоинстанционното решение да противоречи на т. 9 на ППВС № 1/1985 год., сочеща отделните хипотези на недопустимите решения, на т. 4 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и т. 7 на ТР № 2/2004 год. на ОСГК на ВКС, с които е разрешен въпросът за ненадлежното упражняване правото на иск поради нередовност на исковата молба, което в обжалваното въззивно решение не е съобразено. Сочат се и решения на ВКС в горния смисъл. Касаторите поддържат оплаквания относно произнасянето на въззивния съд по нередовна въззивна жалба, каквато сочат да е една от подадените такива срещу първоинстанционното решение.
По поставения в изложението въпрос „Следва ли съдът да приеме заключението на вещото лице без да го обсъди с другите доказателства по делото?” касаторите сочат съдебна практика /Р 324 по гр. д. № 378/2009 год. І г. о., Р 60 по т. д. № 475/12 год. ІІ т. о./. В изложението са формулирани и материалноправни въпроси относно владението върху процесния имот, предпоставено ли е то от реализиране на правото на строеж и част от пристройката ли е процесната гаражна клетка, с позоваване на противоречие със задължителна съдебна практика по неотносимия въпрос за упражняване на фактическа власт върху изцяло чужд имот.
Ответниците по касационната жалба, чрез пълномощника им адв. М. А., оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, по съображения в писмения им отговор. Считат, че не са налице правни въпроси в представеното изложение, а се релевират касационни основания за отмяна на обжалваното въззивно решение, които не обосновават допускане на касационно обжалване. Поради това молят делото да не бъде допускано до касационно разглеждане и им се присъдят направените разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд приел, че ищците М. не се легитимират като собственици на процесната гаражна клетка, находяща се в пристройката към триетажната жилищна сграда, на основание осъществяване на учредено им право на строеж, както и на евентуално поддържаното придобивно основание давностно владение от построяване на гаража през 1991 год. до 2009 год. Поради това и след отмяна на обжалваното пред него първоинстанционно решение в допустимата му част е отхвърлил предявения иск на релевираните в съотношение на евентуалност придобивни основания.
За да постанови този резултат въззивният съд приел, че видно от съдържанието на нотариалните актове № 172/89 год. и № 84/91 год. ищците не са придобили право на строеж върху спорната гаражна клетка, която действително е предвидена в одобрения архитектурен проект на пристройката към съществуващата жилищна сграда. Предмет на учреденото право на строеж, видно от съдържанието на първия нотариален акт, в полза на М. /и след прехвърлянето му по втория нотариален акт/ е правото му да построи пристройката към първия и втория етаж на съществуващата двуетажна жилищна сграда, с площ 38 кв. м. Гаражната клетка, като едно общо помещение, е изградена при изграждане на пристройката, но същата е извън учреденото право на строеж, като относно ползването страните са сключили договор на 4.01.1990 год. /след учредяване на правото на строеж/, съдържащ уговорки относно построяването на гаражната клетка – половината от М., другата половина от сестра му А. К.. Съобразно тези си права същата се е снабдила с нот. акт № 127/2003 год. за собственост на основание давностно владение върху Ѕ ид. ч. от гаражна клетка в пристройката към жилищната сграда, предмет на последваща разпоредителна сделка в полза на трети лица /нот. акт № 140/2003 год./. Въз основа преценката на събраните гласни доказателства въззивният съд е приел, че общото помещение, представляващо гаражната клетка е ползвано и от двете страни, като не се установява ищците М. да са го придобили по давност в периода от построяването му до предявяване на иска за собственост срещу приобретателите по разпоредителната сделка на К. /гр. д. 1832/2009 год./. Срещу последните е отхвърлен и предявения от М. иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на съсобствената идеална част от гаражната клетка, предмет на гр. д. № 694/2008 год. БлРС.
С оглед на горното, формулираните от касаторите като материалноправни въпроси относно владението върху процесния имот, предпоставено ли е то от реализиране на правото на строеж и дали процесната гаражна клетка е част от пристройката не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК /редакция преди изм. с ДВ бр. 86/2017 год./, а изразяват оплакванията на касаторите срещу изводите на въззивния съд, обусловени от установените по делото релевантни факти по спора за собствеността на процесната гаражна клетка. Обсъждането им е предпоставено от наличието на конкретни правни въпроси, които, както е посочено в ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС следва да са от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Същите съображения са относими и към въпроса относно „приемане на заключението на вещото лице без да го обсъди с другите доказателства по делото”, като в случая въззивният съд не е кредитирал заключението, но е посочил защо – с оглед писмените доказателства, поради което и не е налице твърдяното противоречие с практиката. Сочените въпроси не са обуславящи правните изводи по предмета на делото, а изразяват недоволството на страната от направените изводи, което е относимо и към останалите въпроси, свързани с релевираните процесуални нарушения относно допустимостта на обжалваното въззивно решение, с оглед редовността на въззивната жалба, както и относно обезсилването на първоинстанционното решение в частта му, с която е бил уважен предявения иск за собственост едновременно и на двете релевирани придобивни основания. Сочената съдебна практика в случая се приема за неотносима, поради което и не обосновава наличието на касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /в предходната редакция/, както и на останалите такива. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение и допускане на касационното обжалване не може да бъде постигнато чрез навеждане на доводи за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение. При липсата на релевантен за изхода на спора конкретен правен въпрос, какъвто не може и да се изведе от настоящия съд съобразно правомощията му да уточни или конкретизира такъв от съдържанието на изложението, касационно обжалване на въззивното решение не може да се допусне. С оглед този изход на настоящето производство касаторите следва да заплатят на ответниците разноски в размер на 1 190 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 6578 от 16.12.2016 год. по гр. д. № 783/2016 год. по описа на Благоевградския окръжен съд по подадената от К. П. М. и М. Д. М., чрез пълномощника им адвокат Г. Ю., касационна жалба против него.
Осъжда К. П. М., ЕГН [ЕГН] и М. Д. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2 да заплатят общо на А. П. К. и З. К. К. от [населено място], [улица] разноски в размер на сумата 1 190 лв. /хиляда сто и деветдесет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: