О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
ГР. София, 11.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.12.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2841/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. П. и П. П. срещу въззивното решение на Апелативен съд Б. по гр.д. №33/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решени е уважен предявеният от С. К. срещу касаторите иск с пр. осн. чл.33 ЗЗД – унищожен е като сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия договорът по нот. акт №10/15.01.16 г. на нотариус при СлРС, с който ищцата продала на ответника, през време на брака му с ответницата, подробно описания в акта недвижим имот в [населено място].
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намират, че въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса за възможността на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и във въззивната фаза на процеса, след като страната не е представила доказателствата поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Поясняват, че са оспорили още с отговора на исковата молба сключването на договора при крайна нужда и явно неизгодни условия, тъй като решението за продажба било взето преди смъртта на сестрата на ищцата, от настъпване на която се твърди, че тя е изпаднала в крайна нужда.
Соченото противоречие не се установява: Въззивният съд е отхвърлил с определението си по чл.267 ГПК искането на ответниците по иска, като въззивници, за събиране на нови доказателства, свързани с твърдението им за момента на вземане на решение от ищцата за извършване на продажбата и подготовката й за сделката, за установяване на което са представили пред първата инстанция пълномощно, предоставено от ищцата на ответника П.. Намерил е за неоснователен доводът на въззивниците, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл.146, ал.2 ГПК и не им е дал указания за кои от твърдените факти не сочат доказателства. Позовавайки се на практиката на ВКС, въззивният съд е приел, че съдът не е длъжен да дава указания на страната за ангажиране на други доказателства, когато представените от нея са непълни или чрез тях не може да се установи твърдяния факт. Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си в съответствие с изискванията на чл.146 ГПК – направил е доклад по делото и съобразно него е разпределил доказателствената тежест на страните и им е дал възможност да предприемат съответните процесуални действия в определения срок. Ответниците в съдебно заседание чрез пълномощника си изрично са заявили, че нямат възражения по доклада и не са направили искания за събиране на още доказателства.
Във връзка с твърдението си в отговора на исковата молба за подготовка на продажбата още приживе на сестрата на ищцата, след чиято смърт тя е изпаднала в състояние на крайна нужда, според изложеното в исковата молба, ответниците са представили даденото от ищцата на ответника П. пълномощно №14444/15 г., с което последният е упълномощен да подготви и получи необходимите за сделката документи. Или наведеният факт не е такъв, за който страната не е посочила доказателства по см. на чл.146, ал.2 ГПК и цитираната от касаторите практика. Първоинстанционният съд е приел представеното доказателство и го е преценил в решението си, считайки, че от текста на пълномощното не може да се направи категоричен извод, че е издадено за процесната продажба, а други доказателства в тази насока не са събрани.
Или с отговора на исковата молба е представено посоченото доказателство – пълномощно, за установяване на защитното твърдение на ответниците, че продажбата е замислена и подготвена преди смъртта на сестрата на ищцата. В практиката на ВКС за сходни с процесния случаи е утвърдено разбирането, на което се е позовал и въззивният съд, че съдът не може да дава указания на страните относно защитната им позиция. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения и е посочил фактите, на които те се основават./ р. по гр.д. №1151/09 г. на първо г.о. на ВКС/.Съобразно чл. 146, ал. 2 ГПК съдът не е длъжен да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчни. Той има задължение само да следи дали представените доказателства са допустими./р. по гр.д. №899/11 г. на четвърто г.о. на ВКС/.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Б. по гр.д. №33/17 г. от 5.04.17 г.
Осъжда В. Г. П. и П. А. П. да заплатят на С. А. К. разноски за това производство в размер на 500 лв./ петстотин лв./, за адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: