О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
С., 11.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.11.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2079/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№8436/19.03.2018г.,подадена от Р. Н. Р.,чрез пълномощника й адвокат Н. Г.,против решение №193/16.02.2018г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№2884/2017г. по описа на същия съд,в частта му,с която се отменя решение №156/12.01.2017г. по гр.д.№14864/2015г. на Пловдивски районен съд,ХVІгр.с, в частта, с която Ю. В. Б. А. В. М.-Р., В. Д. М. и В. И. М., са осъдени да отстранят теча от собственото си жилище на третия етаж в сградата на ул., към жилището на ищцата Р. Н. Р., заемащо целия втори етаж на жилищната сграда на горепосочения адрес, като положат качествена хидро и топлоизолация на пода на откритата тераса, представляваща част от жилището им, настъпили в резултат от теча в пералното помещение и кухнята на жилището й, и е постановено:
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Р. Н. Р., против Ю. В. Б., А. В. М.-Р., В. Д. М. и В. И. М., за преустановяване на неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост по отношение на жилище-апартамент с идентификатор ****, цялото с площ от 118,75 кв.м.,заемащо целия втори етаж от триетажна жилищна сграда , построена в дворно място , находящо се в [населено място], ул., с идентификатор ****, като отстранят причините за теча в жилището й и ремонтират терасата си на третия етаж от жилищната сграда, разположена над кухнята,банята и пералното помещение на нейното жилище.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и е необосновано в обжалваната му част,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответниците по касационната жалба Ю. В. Б.,А. В. М.-Р.,В. Д. М. и В. И. М.,чрез пълномощника си адвокат Д. Л. Р.,в депозирания по делото писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,а по същество-считат жалбата за неоснователна,като претендират присъждане на разноските по делото за настоящото касационно производство.
С решаващите си мотиви съдът е констатирал,че по делото е безспорно установено, че страните са етажни собственици на сградата, находяща се в [населено място], [улица],а от данните по заключението на СТЕ е установено, че констатираните в жилището на ищцата следи от течове по тавана на санитарните помещения-баня и перално и по тавана на кухнята са вследствие на нарушената изолация на откритата тераса, като през наличните пукнатини в замазката на пода навлиза вода при интензивни валежи и разлика в температурите на тавана на кухнята на жилището на ищцата и на пода на откритата тераса.Съдът е посочил,че процесната открита тераса на третия етаж ,за която ищцата поддържа,че е собственост на ответниците , представлява покрив на останалите под нея обекти на сградата, като е разположена над кухнята, банята и пералното помещение на жилището на втория етаж, собственост на Р. Р.,в резултат на което е стигнал до извода,че терасата има преди всичко функциите на покрив, т.е. на обща по естеството си част по смисъла на член 38, ал.1 ЗС и като неотделима принадлежност към сградата,и съгласно предвиденото в тази разпоредба,визираща примерно отделни елементи от сградата, които представляват общи части, че такива части са обобщено посочено и „всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване”.Съдът е отбелязъл,че общи части по естеството си са такива елементи от сградата, без които същата не може да съществува като сграда и които с оглед на своя характер обслужват отделните обекти,като предмет на собственост, обща на всички етажни собственици /притежатели на отделни жилищни или магазинни обекти/,включително и покривът на сградата,който съгласно чл.38, ал.1 ЗС се причислява към общите части на етажната собственост, без да прави разлика дали покривът е обикновен, терасовиден или има друга конструкция.В случая съдът е посочил,че терасата се окачествява като покрив не само когато стои над цялата постройка, но и тогава, когато покрива определена част от нея,като неговия характер не се изменя от използването му и като тераса, ако той е терасовиден, защото и в такъв случай запазва функциите си на покрив, която е главната функция на този вид тераси.В резултат на това,и позовавайки се на съдебна практика на ВКС,съдът е приел,че щом като терасата обслужва като покрив останалите под нея обекти, тя е обща част, независимо от обстоятелството, че като площ се ползва от един или няколко собственика.
Тези приети за установени от съда обстоятелства са го довели до извода, че повредите по откритата тераса на третия етаж, която е обща част на сградата и като такава е обща собственост на всички етажни собственици, следва да бъде ремонтирана от всички етажни собственици, включително и от ищцата,тъй като съгласно чл. 41 ЗС етажните собственици, съразмерно с дела си в общите части, участват в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.Наред с това, съдът е приел, че след като делото не са събрани данни и доказателства, че ответниците виновно са увредили посочените общи части, за да носят лична отговорност за възстановяването им, а това според представените доказателства в най-голяма степен е резултат от естественото им изхабяване,поради което липсва противоправност в поведението на ответниците, и предявеният иск по чл. 109 от ЗС ,даващ защита на собственика /респ. съсобственика/ само срещу всяко неоснователно действие, е неоснователен и неправилно е уважен от първоинстанционния съд.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т. 3 и ал.2 ГПК,като /цитирам/:
„ С решение 193 са разрешени редица въпроси от значение за правилното разрешаване на спора/хипотезата на чл.280,ал.1 ГПК/:
Материалноправни въпроси:
-как следва да се третира тераса,която е функционално свързана единствено с жилище-индивидуално притежаван самостоятелен обект в сграда-етажна собственост,не е част от покривната конструкция на същата сграда,не се явява таван на помещения/част от помещение/ в друг самостоятелен обект в сградата?
-може ли такава тераса да се третира като „покривна” щом не е част от покривната конструкция на сградата и се касае за терасовидно развит покрив?
-не следва ли правният режим на подобна тераса да е аналогичен на междуетажните плочи-част от конструкцията на сградата и като такива-нейни общи части по естество,но безспорно представляващи „под” на горния и „таван” на долния обекти,за които собствениците на тези обекти са задължени да се грижат?
-ако се приеме,че процесната тераса действително представлява обща част по смисъла на член 38 ЗС кой има задължението да поддържа същата при положение,че тя естествено е инкорпорирана в жилище индиивидуална собственост на отделен/и/ етажен/и/ собственик/ци/?
И процесуалноправни въпроси:
-има ли задължение въззивния съд да обсъжда и анализира доказателствения материал?
Съдът е разрешил по-горе изброените въпроси в противоречие с практиката на ВКС.Правилното им разрешаване обаче е от съществено значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.”,
като според касатора постановеното въззивно решение противоречи на цитираната от него съдебна практика на ВКС-решения на ВКС, постановени в производство по реда на член 290 ГПК,а именно решение по гр.д.№528/2009г.,ІІго и решение по гр.д.№1283/2010г.,ІІго,на които,както и сам касаторът посочва, и въззивния съд се е позовал в мотивите на обжалваното решение.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Видно от изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,така формулираните като материалноправни въпроси от касатора,са такива по същество на спора,които при решаването му съдът се произнася с оглед установеното с доказателствата по делото.Ето защо,те не са правни въпроси,по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,а непосочването на такива съответни въпроси,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Във връзка с формулирания от касатора процесуалноправен въпрос се навеждат доводи,че при формиране на своите фактически и правни изводи въззивният съд е изходил не въз основа на анализ на целия доказателствен материал в неговата съвкупност и взаимовръзка,а/цитирам/:”изцяло облягайки се на своето погрешно становище за естеството на процесната тераса,третирайки я единствено и само като обща част на сградата”.
Касационият съд намира,предвид изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,че съдът е взел предвид,всички доводи и възражения на страните по делото,анализирал е събраните по същото доказателства,преценявайки ги поотделно и в тяхната съвкупност,което е и в посока на установеното със утвърдената съдебна практика на ВКС,като не са налице и предпоставките,предвидени в член 280,ал.1 т.3 ГПК.
По отношение на заявеното от касатора в изложението му основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на член 280,ал.2 ГПК:
Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/.В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
На ответниците по касационната жалба Ю. Б., А. М.-Р.,В. М. и В. М., следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 600 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 10.05.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №193/16.02.2018г. на Пловдивски окръжен съд,VІІ граждански състав,постановено по в.гр.д.№2884/2017г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Р. Н. Р. да заплати на Ю. В. Б.,А. В. М.-Р.,В. Д. М. и В. И. М. сумата от 600 лева/шестстотин лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: