Определение №24 от 12.1.2015 по ч.пр. дело №5890/5890 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 24
София 12.01.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 5890 по описа за 2014 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от [фирма] чрез пълномощник адв.Ж. Ч. против определение № 220 от 22.04.14г.,постановено по ч.гр.дело № 205/14г.на Окръжен съд – Добрич в частта,с която е отменено разпореждане от 13.11.13г.за издаване на изпълнителен лист и е обезсилен издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 445/13г.на Районен съд – Генерал Тошево.
Излагат се оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,но е процесуално недопустима поради следното:
Подлежащите на касационно обжалване пред ВКС определения са изчерпателно определени в разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1и т. 2 ГПК.Обжалваното въззивно определение не е с преграждащ развитието на на делото ефект,нито разрешава по същество друго производство.Извън посочените хипотези определенията на въззивния съд подлежат на касационно обжалване само в случаите, когато са постановени за първи път от него – чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Аргумент за необжалваемостта пред ВКС на атакуваното определение е и изрично предвидената в разпоредбата на чл. 407, ал. 3 ГПК обжалваемост по общия ред на определението, с което съдът се произнася по молбата за издаване на изпълнителния лист при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК, т. е. само за изрично посочената хипотеза е приложимо общото триинстанционно обжалване. С постановяване на определението от окръжния съд, с което е разгледана частната жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист, с което въззивният съд е извършил инстанционна проверка, предвиденият контрол за законосъобразност над първоинстанционния акт е изчерпан.В този смисъл е трайната съдебна практика на съставите на ВКС – определение № 515 от 16.07.13г.на ВКС по ч.т.дело № 2450/13г.на ІІ го.,ТК;определение № 385 от 2.07.13г.по ч.гр.дело№ 2770/13г.на ІV г.о.; определение № 126 от 21.03.12г.по ч.гр.дело № 571/11г.на ІІ г.о.; определение № 577 от 12.10.10г.по ч.гр.дело № 455/10г.на ІV г.о. и др.
По изложените съображения частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] [населено място] частна касационна жалба против определение № 220 от 22.04.14г.,постановено по ч.гр.дело № 205/14г.на Окръжен съд – Добрич.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top