1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр. София, 12.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Членове: МАЙЯ РУСЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2475 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 2331 от 22. 03. 2016г. по в. гр. дело № 93/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ „Г“ въззивен състав, в частта му, в която е потвърдено решение от 11. 11. 2015г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 125 състав по гр.д. № 39920/2015г. в частта му, в която ответникът Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на ищеца К. И. П., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, сумата 1 800 лева – обезщетение за неимуществени вреди от повдигнато за периода 12. 04. 2010г. – 04. 07. 2013г. обвинение в извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, по което с влязла в сила на 04. 07. 2013г. присъда по нохд № 11252/2011г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2 състав, ищецът е признат за невиновен, и е реализирана отговорността на страните за съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Касаторът – ответник поддържа неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено изцяло или частично. Въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси от значение за изхода по конкретното дело:
1.„Кой е органът, който е пасивно процесуално легитимиран да отговаря за неимуществени вреди по ЗОДОВ, съответно следва ли да се ангажира отговорността на ответника Прокуратура на Република България при определяне глобалния размер на обезщетение от неоснователно обвинение във връзка с обстоятелства, установяващи укорими действия на оперативния работник /инспектор от МВР/, който не е в трудовоправни отношения с ответника, респективно не е действал по разпореждане /по нареждане/ на длъжностни лица от структурата на ответника?“;
2. „Ако се приеме, че Прокуратурата на Р. България е пасивно легитимирана, налице ли е съпричиняване на вредите от страна на ищеца и следва ли да се намали размера на обезщетението, поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, когато обстоятелствата по повод на които е било повдигнато обвинение /за престъпление по чл. 286, ал. 1, пр. 1 НК – набедяване/, когато те са били укорими – по причина на неправомерни действия на оперативен работник /оказан психически натиск/, ако ищеца не е съобщил /не е подал сигнал/ до компетентен орган своевременно – непосредствено след оказания му психически натиск, а е дал обяснения в тази насока едва в последното заседание в съдебното производство?“;
3. „Налице ли е изискуемата се от закона пряка причинно следствена връзка между обстоятелствата по повод на които е повдигнато обвинението и началния момент на увреждането /привличане на ищеца в процесуално качество обвиняем/ и в този смисъл дължи ли се обезщетение по реда на ЗОДОВ за вреди, произтичащи от факти и обстоятелства, предхождащи повдигането на обвинение, т.е. до къде се простира началния момент на увреждането?“;
4. „Допустимо ли е съда в производство, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с въззивното съдебно решение да въвежда факти и обстоятелства, на които не се основава иска – не е заявено от страна на ищеца в исковата молба вследствие на тях да са настъпили посочените в исковата молба неимуществени вреди, респективно при определяне размера на обезщетението съда по свой почин да установява вреди, които са извън периода очертан от ищеца в петитума на исковата молба /предхождат с около 3 години привличането на ищеца като обвиняем/?“;
5. „Има ли задължение въззивния съд да се произнесе по твърдяните в исковата молба фактически положения и заявените в нея вреди, респективно по доводите и възраженията на ответника, свързани с предмета на спора /спорните факти/, респ. предмета на въззивното обжалване?“ ;
6. „Какви са елементите от съдържанието на понятието „справедливост“ и какъв е механизмът за овъзмездяване при претърпени неимуществени вреди въз основа на законовия критерий за справедливост / чл. 52 от ЗЗД/?“ .
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – К. И. П., подава писмен отговор, в който моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, доколкото има за предмет въззивно решение по иск с цена под 5000 лева. Евентуално, в случай, че ВКС приеме касационната жалба за допустима, моли да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение поради отсъствието на общото и допълнителните основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира направените в производството по чл. 288 ГПК съдебно – деловодни разноски в размер на 500 лв..
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, с цена на иска над 5 000 лева /цената на предявения иск е 15 000 лв. и тя е определяща в хипотезата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК/, но не са налице посочените от касатора общи и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставените въпроси.
В обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на ищеца е повдигнато обвинение в престъпление от общ характер по чл. 286, ал. 1, пр. 1 НК, наказателното производство по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Преценил е че, при осъществените общи функции на прокурор по повдигането и поддържането на обвинение за престъпление от общ характер, ръководство на разследването и осъществен постоянен надзор за законосъобразното му и своевременното провеждане /чл. 46, ал. 1 и ал. 2, чл. 196, ал. 1 и ал. 2, чл. 197, чл. 219, ал. 1 и др. НПК/, се касае за незаконно обвинение в извършване на престъпление, резултат на действия на прокурор /прокурори/ от Софийска района прокуратура. От воденото наказателно производство след привличането на ищеца като обвиняем от 12. 04. 2010г., последният е претърпял неимуществени вреди – от създадените му неудобства при явяването за извършване на процесуални действия – в досъдебното производство с повдигане на обвинение, разпит и предявяване на разследване, както и в съдебното производство, където са били извършвани съдопроизводствени действия, което за него е било отнемане на време и притеснение в очакване на резултата, още повече че след 13. 02. 2013г. ищецът е имал намерение да започне по нов начин живота си, независимо от предишните му осъждания. Според въззивния съд, тези обстоятелства са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение на ищеца и твърдението му за отговорност на държавата, чрез Прокуратурата, за тези вреди по своето основание е основателно. За неоснователно е счетено оплакването на ответника, че неимуществени вреди от процесното повдигнато обвинение не са доказани, доколкото такива са установени при съвкупната преценка на всички обстоятелства и доказателства по делото.
Според въззивния съд, не е налице съпричиняване на процесните неимуществени вреди от страна на ищеца, нито предходните осъждания на ищеца и изтърпяваните от него наказания са във връзка с тези вреди – по делото се установяват конкретни неблагоприятни последици за ищеца от повдигането и поддържането на процесното обвинение по чл. 286, ал. 1 от НК. Не е установено поведение на ищеца, довело до претърпените вреди, а те са резултат изключително на поведение на длъжностни лица /прокурори/ при ответника. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от 1 800 лв., въззивният съд е съобразил следните конкретно установени по делото обстоятелства, а именно: 1/ от една страна, че повдигнатото срещу ищеца обвинение е било за тежко престъпление, за което предвиденото наказание е лишаване от свобода; след повдигането на обвинението по досъдебното производство е било образувано и съдебно производство, което е продължило и след изтърпяване на предходно наказание на ищеца и при негово очакване и желание да започне живота си по нов начин – това е обосновавало по-интензивни страдания за ищеца при очаквания резултат от воденото наказателно производство; ищецът е бил ангажиран с извършваните съдопроизводствени действия и в съдебната, и в досъдебната фаза на производството, както и самите обстоятелства, при които е било образувано наказателното производство срещу ищеца, съответно подвигането на обвинение, са били укорими – това е било по причина на неправомерни действия на оперативен работник /оказан психически натиск/, извършени по отношение на ищеца през 2007г., когато той е бил на млада възраст – 18 години; 2/ от друга страна обаче повдигнатото обвинение е било за едно престъпление; по отношение на ищеца не е имало множество значими и интензивни процесуални действия – досъдебното производство се е развило в рамките на около два месеца, а съдебното, при участие на ищеца в него и изобщо уведомяването му за образуваното съдебно производство – в рамките на около шест месеца, като в съдебното производство с участие на ищеца е имало само три съдебни заседание с единствено дадени от ищеца обяснения и разпит на трима свидетели; в края на съдебното производство обвинението не е било поддържано от ПРБ, а постановената оправдателна присъда не е била протестирана и изобщо наказателното производство е приключило в разумен срок; по отношение на ищеца след привличането му като обвиняем е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка” и въпреки изменението на мярката в най-тежката „задържане под стража“, тази мярка не е била изпълнявана; за ищеца не са настъпили трайни и/или значими физически или психически увреждания /заболявания/ в резултат на незаконното обвинение и воденото наказателно производство /по делото няма доказателства за връзка на обвинението със заболяването на ищеца туберкулоза/; не се установява да е имало и невъзможност за ищеца да започне конкретна работа по трудово правоотношение поради воденото срещу него наказателно производство, това не го е и демотивирало в търсенето на работа – напротив, ищецът до момента изпълнява намерението си да води живота си по нов и различен начин, като работи по трудово правоотношение.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Касаторът по настоящото дело не формулира конкретни правни въпроси в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а навежда оплаквания за неправилно приложение на правни норми, които биха могли да бъдат обсъждани при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не и в настоящата предварителна фаза. Първи, трети, четвърти и пети въпроси освен това не са обсъждани от въззивния съд в атакуваното решение, тъй като не са повдигнати от касатора – ответник в рамките на преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, а едва с касационната жалба. Неформулирането на правни въпроси от значение за изхода на настоящия спор от касатора и невъзможността такива да бъдат изведени от ВКС въз основа на очертаните в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС правомощия на касационната инстанция, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо да се разглеждат сочените допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и по служебен почин на съда в хипотеза на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение.
Следва да бъде посочено, че не са осъществени и сочените от ответника допълнителни основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Обжалваното въззивно решение по въпросите за пасивната процесуална легитимация по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; за съпричиняването на вредите по смисъла на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, за причинно – следствената връзка между претендираните вреди и времетраенето на наказателното производство, в рамките на което е повдигнато конкретното незаконно обвинение; за диспозитивното и служебно начала в гражданския процес и за съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, е съобразено изцяло с безпротиворечивата задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в ТР № 5/2013 от 15. 06. 2015г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС; ТР № 3 от 22. 04. 2005г. по тълк. дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС; ППВС № 4/1968г. и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, напр. решение № 450/2015 от 14.04.2016 г. по гр.д. № 1279/2015 г. на ІV г.о., решение № 175 от 04.11.2015 г. по гр.д. № 1151/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 230 от 07.11.2013 г. по гр.д. № 1630/2013 г. на ІІІ г.о., решение № 439/14.12.2012 г. по гр. дело № 1730/2011 г., ІV г. о. и др., включително посочените от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната му жалба.
Съгласно т. 4 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При наличието на безпротиворечива задължителна практика на ВКС по поставените въпроси, която не се нуждае от осъвременяване и/или корективно тълкуване, при липса на непълнота, неяснота или противоречие в материалния закон, не е налице освен общото и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодните разноски в касационното производство, съставляващи хонорар за един адвокат в размер на 500 лв., чието плащане е удостоверено с договор за правна помощ от 19. 05. 2016г..
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2331 от 22. 03. 2016г. по в. гр. дело № 93/2016г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ „Г“ въззивен състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К. И. П., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата 500 лв. – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: