О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
С. 12.01. 2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1928/2017 г. по описа на IV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. К., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. А., срещу въззивно решение №2325 от 07.12.2016 год. по гр. дело №3305/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение от 02.03.2016 г. по гр. дело №4035/2015 г. на Софийския градски съд, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на касатора 1500 лв. -обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл.311, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 613382006г. по описа на СРС. В. съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. в резултат на водено против ищеца наказателно производство за престъпление по чл. 311,ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК по дознание ЗМ 10338/2004г. на №” РПУ СДП,прокурорска преписка 43908/2003г по описа на СРП. Дознанието е образувано през 2004г.,а с присъда, влязла в сила на 09.04.2010г. по НОХД №6133/2006г. по описа на СРС ищецът е оправдан по така повдигнатото обвинение. Наказателният процес е продължил почти седем години. От приложеното свидетелство за съдимост на ищеца е видно, че е осъждан 18 пъти за престъпления по същия текст от НК. Щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които ищецът е бил привлечен като обвиняем, причинените му от неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения. Когато се преценява кои вреди са причинени и какво обезщетение се дължи за незаконното обвинение следва да се изхожда от тежестта на обвиненията, взетите мерки за неотклонение, продължителността на периода, в който обвиненията са поддържани, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок, броя на извършените процесуални действия с участието на пострадалия, как обвиненията са се отразили върху обвиняемия с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания, други страдания и неудобства, стинало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването.
В хода на настоящия процес не са доказани твърденията в исковата молба, че именно това наказателно производство е накърнило доброто име на ищеца в обществото и че именно то е довело до преустановяване на дейността му като нотариус. Ищецът е осъждан многократно за престъпления по същия член от НК. Това е достатъчно, за да бъде компрометирано доброто му име в обществото най –вече като професионалист. Дейността му като нотариус е следвало да бъде преустановена по силата на влезлите в сила присъди, а не поради причинените му неудобства и притеснения от наказателните производства, по които той е оправдан. Ето защо така твърдените вреди не следва да се вземат предвид при определяне на дължимото обезщетение.
Що се отнася до изпадането в депресивно състояние, това е една нормална реакция при положение, че едно лице е осъдено на наказание лишаване от свобода. Не се установи и влошеното здравословно състояние да е следствие от воденото наказателно преследване. Макар че една продължителна стресова ситуация, в каквато безспорно е изпаднал ищецът, не може да не се отрази на здравето му, но отново поради посочените фактически обстоятелства – многократните осъждания не може да бъде прието, че във връзка с това наказателно производство са настъпили такива последици. От друга страна самият факт, че му е повдигнато незаконно обвинение, е достатъчен, за да се приеме, че са налице неимуществени вреди. Освен това следва да се вземе предвид, че именно във връзка с това производство ищецът се явявал пред органите на дознанието и в съдебни заседания, както и периодът от време, през който е продължило това- в случая около седем години.
С оглед на така установените неимуществени вреди сума в размер на 1500 лв. справедливо ще обезщети ищеца за същите.
Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на Република България, [населено място], не е заявил становище.
К. е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди и необходимостта да се обезщетят всички претърпени неимуществени вреди. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани са противоречиво от съдилищата. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №2325 от 07.12.2016 год. по гр. дело №3305/2016 г. на Софийския апелативен съд. В. съд е съобразил задължителната съдебна практика, включително и посочената от касатора. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Размерът на обезщетението се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Н. вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено положение. Задължително се преценяват видът и характерът на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2325 от 07.12.2016 год. по гр. дело №3305/2016 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.