4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр. София, 14.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 361 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. П., представляван от адв. Надежда Д. – Д., срещу решение № 1580 от 26.06.2018г. по т.д. № 647/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 2115 от 14.11.2017г. по т.д. № 7799/2016г. на СГС, ТО, VI-10 състав. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от касатора против „Транс-5” О. искове с правна квалификация чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на дружеството, проведено на 20.10.2016г., с които касаторът е изключен като съдружник от дружеството и е заменен управителят му.
Касаторът излага твърдения за необсъждане от въззивния съд на обстоятелството, че е било отказано вписване на изключването му като съдружник поради незаконосъобразност на взетото решение на ОС и за неправилност на даденото от въззивния съд тълкуване на разпоредбата на чл.33 от дружествения договор, предвиждаща, че ОС е редовно, ако на него присъстват всички съдружници или техни пълномощници с нотариално заверени пълномощи, като решенията се вземат само с единодушие. Счита, че предвид характера на дружеството с ограничена отговорност условията на посочената разпоредба от дружествения договор следва да се тълкуват така, както са приети, без нито едно изключение или дописването им. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът отново излага твърдения за необсъждане от въззивния съд на изискванията на чл.33 от дружествения договор и за неправилност на направеното от съда тълкуване на тази разпоредба и поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като сочи определение № 721/2009г. по гр.д. № 712/2009г. на ВКС, ТК и решение по т.д. № 2219/2015г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ответникът „Транс-5” О. не представя отговор на касационната жалба.
Третото лице-помагач В. И. П., представляван от адв. П. К., оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради липса на формулирани правни въпроси, които да са от значение за изхода на делото и да са разрешени от въззивния съд. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд и е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите му. Изложил е и свои съображения във връзка с единственото оплакване във въззивната жалба – за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.33 от дружествения договор, според която заседанието на общото събрание на съдружниците е редовно, ако на него присъстват всички съдружници или техни пълномощници с нотариално заверени пълномощни. Приел е, че стриктното прилагане на тази разпоредба би осуетило възможността изобщо общото събрание да събере нужния кворум за провеждането му и в случаите, когато без наличие на обективни пречки единият от двамата съдружници по свои лични съображения реши да не участва в заседанието, при все че е бил надлежно уведомен и процедурата по свикването е била спазена. Счел е, че такова безпричинно или продиктувано от личен интерес нежелание във всички случаи ще следва да бъде преценявано като нарушение на установеното в чл.124 ТЗ задължение на съдружника да участва в управлението на дружеството. Посочил е, че неизвинителното отсъствие на единия съдружник, като пречка за провеждане на заседанието, в определени случаи би способствало за блокиране на нормалната дейност на предприятието, а оттам – и за настъпване на негативни последици за дружеството. Изложил е съображения, че тълкуването на посочената разпоредба съобразно изискванията на чл.68 ТЗ не би следвало да води до извода, че волята на съдружниците е била с включването й в дружествения договор да бъде регламентирана една противоправна цел – упражняването на правомощията на върховния орган на дружеството, предоставени му от закона и дружествения договор, да бъде поставено в зависимост от желанието или нежеланието на някой от съдружниците да участва в неговата работа. В тази връзка е посочил, че прилагането на разпоредбата по отношение на правомощието по чл.137, ал.1, т.2 ТЗ би означавало да е практически невъзможно съдружник да бъде изключен от общото събрание в хипотезата на чл.126, ал.3 ТЗ само защото в този случай очевидно не е в негов интерес да осигури с присъствието си нужния кворум за провеждането на общото събрание.
По тези съображения въззивният съд е приел, че когато общото събрание е било свикано редовно и съдружникът е бил поканен да участва в него, но без наличието на обективни извинителни причини не го е сторил, е налице нужният кворум за провеждане на събранието и то може да взема валидни решения при наличието на предвиденото в закона и дружествения договор мнозинство на дяловете от капитала. Посочил е, че в случая установените в чл.138 и чл.139 ТЗ изисквания на процедурата са били спазени и при съобразяване на забраната на чл.137, ал.3, предл.2 ТЗ изключването на въззивника само с гласа на другия съдружник е валидно и законосъобразно.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за посочване на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд процесуалноправен или материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора, а единствено е повторил оплакванията си за необсъждане от въззивния съд на отказа да бъде вписано изключването на касатора като съдружник и за дадено в решението неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.33 от дружествения договор. Тези доводи – за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждане на твърденията на страните и събраните доказателства и за нарушения на материалния закон, могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол, но не и в производството по чл.288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
Поради това следва да се приеме, че липсва общото основание за допускане на касационен контрол, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. За пълнота следва да се отбележи, че посоченото от касатора определение № 721 от 09.12.2009г. по т.д. № 712/2009г. на ВКС, ТК, постановено в производство по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, не формира практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а с решение № 157 от 03.01.2017г. по т.д. № 2219/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. е дадено разрешение на въпроса за начина на гласуване и формиране на мнозинство по чл.137, ал.3 ТЗ при вземане на решение за изключване на съдружник в О. в хипотезата, когато в рамките на едно събрание са предложени за изключване няколко съдружници на едно и също основание, каквато хипотеза във въззивното решение не е обсъждана.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1580 от 26.06.2018г. по т.д. № 647/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: