О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 15.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.12.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 6815/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№108149/19.09.2014г.,подадена от Т. Х. В.,чрез пълномощника му адвокат В. И.,против решение №5722/28.07.2014г. на Софийски градски съд,ГО,ІV-Д въззивен състав,постановено по гр.д.№13638/2012г. по описа на същия съд,с което е отменено решение от 17.05.2012г.,постановено по гр.д.№19003/2007г. на Софийски районен съд,69 състав,в частта,с която извършеното с нотариален акт №200/29.12.1993г. по н.д.№34116/1993г. на нотариус при СРС от наследодателя Х. Ц. В.-поч.17.03.2007г. в полза на сина му Ц. Х. В.,чийто наследник е ответникът Х.-Ч. Ц. В.,е намалено за горницата над 41186.85/215150 идеални части от дарения имот,необходими за допълване на накърнената запазена част на Т. Х. В.,както и в частта,с която Х.-Ч. Ц. В. е осъден да заплати на Т. Х. В. разликата над сумата 30 363,31 лева,като равностойност на накърнената запазена част,като оставя в сила горепосоченото решение на СРС в частта,с която по предявения от Т. Х. В. срещу Х.-Ч. Ц. В.,иск с правно основание чл.30 ЗН вр. с чл.29 ЗН е възстановена запазената част на Т. Х. В. в размер на ? идеална част от наследството на Х. Ц. В.-поч.17.0-3.2007г.,и е намалено извършеното с нотариален акт №200/1993г. от наследодателя Х. Ц. В. в полза на сина си Ц. Х. В.-поч.10.12.2006г.,чийто наследник е Х.-Ч. Ц. В. дарение на ? идеална част от описания в решението недвижим имот, до размер на 41186.85/215150 ид.части от дарения имот,като е постановено на основание чл.36 ЗН Х.-Ч. Ц. В. да задържи дарената идеална част от описания имот,с която Х.-Ч. Ц. В. е осъден да заплати на основание чл.36,ал.1 и 3 ЗН на Т. Х. В.,сумата до размер на 30363,31 лева,представляващи накърнената запазена част на Т. Х. В..
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,при съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба Х.-Ч. Ц. В.,чрез неговата майка и законна представителка С. Ж.,в депозирания отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,наречено приложение,депозирана с касационната жалба касаторът заявява/цитирам/:
„Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК:
1.Във въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са решени в противоречие с практиката на ВКС.”,след което се цитират решения на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК,част от задължителната му практика,като за всяко от тях в резюме е посочено какво е постановено от ВКС.
В следващата част от изложението,с която се изчерпва съдържанието му,касаторът твърди/цитирам/:
„Материалноправните и процесуалноправните въпроси,които са от значение за изхода на делото и са формирали и обусловили решаващата воля и правните изводи на съда по предмета на спора са следните:1.При иск по чл.30 ЗН към кой момент се остойностява наследствената маса?2.Съществуват ли два/или повече/ начина за остойностяването на наследствената маса:а/ съгласно принципите залегнали в чл.31 ЗН,т.е. стойността на имота по време на откриване на наследството или б/ съгласно чл.36,ал.1 и 2 ЗН стойността на имота следва да бъде пресметната към момента „по време на намаляването”,т.е. към настоящия момент/стр.8 от решението/ 3.По кои цени следва да бъде изплатена на ищеца паричната равностойност на накърнената запазена част имайки предвид изложеното в т.2? 4.За две различни методики ли се касае остойностяването на наследствената маса или за една,съответно за един или два принципа? 5.В случай,че методиките или принципите са повече от един,може ли заинтересованата страна да поиска в един следващ момент актуализация на цената на имота „по време на намаляването,т.е. към настоящия момент”?
Считам,че липсва съдебна практика на поставените въпроси и по специално на чл.36,ал.1,изр.2,пр.последно,което води до двусмислено тълкуване на разпоредбата и в противоречие с принципа по чл.31 ЗН.Произнасянето на ВКС би довело до еднакво и точно прилагане на закона и развитие на правото чл.280,ал.1,т.3 ГПК.”
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е длъжен да го извежда от изложението му по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от съдържанието на първата част от изложението,в която се твърди,че има разрешени в обжалваното решение материалноправни и процесуалноправни въпроси,в противоречие със цитираната задължителна практика на ВКС,т.е. наличие на хипотезата на член 280,ал.1 ,т.1 ГПК/макар и касаторът да не цитира позоваването си на тази разпоредба/,какви са тези въпроси,които има предвид касатора не е посочено в изложението.В настоящия случай липсва формулиран правен въпрос,разрешен в обжалваното въззивно решение,който е от значение за изхода по конкретното дело и е обусловил правните изводи на съда.Непосочването на правния въпрос,по смисъла на приетото с горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
В следващата част от изложението,цитирана изцяло по-горе,касаторът твърди,че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1,т.3 ГПК. За формулираните от последния в пет точки като правни въпроси не се навеждат доводи,че са разрешени от въззивния съд с обжалваното решение ,а се иска по-скоро отговор от ВКС,който касатора насочва във връзка с касационните си оплаквания срещу въззивното решение,като неправилно.
Хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,според приетото в горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,предпоставя: правният въпрос,разрешен обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед измененията в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Доколкото в посочените от касатора въпроси,последният се позовава на цитираните разпоредби от Закона за наследството,касационният съд намира,че същите са ясни и безпротиворечиви,както и съществуващата практика във връзка с приложението им и последната не се нуждае от промени.
Ето защо не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответника по касационната жалба Х.-Ч. Ц. В.,чрез законния му представител С. Г. Ж.,на основание член 78,ал.3 ГПК,следва да се присъди сумата 2000 лева разноски по делото за настоящата касационна инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.10.2014г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5722/28.07.2014г. на Софийски градски съд,ГО,ІV-Д въззивен състав,постановено по в.гр.д.№13638/2012г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Т. Х. В. да заплати на Х.-Ч. Ц. В.,чрез законния му представител С. Г. Ж., сумата от 2000 лева/две хиляди лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: