2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр. София, 16.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4817 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. И. Бакалска и С. Д. Бакалски против определение № 407/04.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 486/2019 г. от състав на Апелативен съд – П..
От ответниците по жалбата е постъпил писмен отговор от „Уникредит Булбанк” АД, с който се оспорва жалбата.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на апелативен съд е оставил без разглеждане подадената от Б. И. Б. и С. Д. Б. въззивна жалба против решение на окръжен съд, постановено по жалба против действия на съдебен изпълнител.
Съдът е приел, че отразените в мотивите фактически констатации и правни изводи на съда не са част от решението, макар да са необходими, като чрез тях се обосновава самото решение, но на проверка подлежи крайният резултат, а не начинът, по който той е формиран. Съдът е посочил, че в определени случаи би могло да се приеме, че мотивите могат да имат самостоятелно значение доколкото в тях се разглеждат в определена последователност направените от ответника възражения досежно правото, чиято защита се търси, но е посочено, че в настоящия случай обаче с оглед спецификата на производството по чл. 463 от ГПК, мотивите на съдебното решение не биха могли да бъдат източник на самостоятелни правни последици. Действително при връщане на делото на съдебния изпълнител той е длъжен да се съобрази със задължителните указания, дадени в решението, с което са отменени предходни негови разпределения, но това не отнема на страните в изпълнителното производство правото на защита. Посочено е също така, че приемането, че жалбоподателите имат право на жалба само против мотивите на решението и разглеждане на жалбата им по същество, може до доведе до отмяна на решението на окръжния съд и потвърждаване на обжалваните разпределения, ако апелативният съд направи различни правни изводи, а това би противоречало на петитума на жалбата, както и би влошило правното положение на жалбоподателите, което нарушава основен принцип в гражданския процес. Предвид изложеното, съдът е приел, че жалбоподателите нямат право на самостоятелна жалба само против мотивите на решението на окръжния съд, поради което тя е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Във въззивната си жалба жалбоподателите твърдят, че решението като краен резултат съответства на техните интереси, но те го обжалват, тъй като след връщане на делото на частния съдебен изпълнител ще бъде извършено ново разпределение съобразно дадените задължителни указания от окръжния съд, а не са възприети част от техните съображения в жалбата против обжалваните разпределения, поради което молят съда да отмени решението, с което е постановено връщане на делото на ЧСИ за изготвяне на нови разпределения съобразно дадените задължителни указания и вместо това да уважи и останалите им оплаквания и въз основа на това да даде на съдебния изпълнител задължителни указания по прилагането на закона по повод на всички наведени оплаквания.
ВКС споделя изводите на въззивната инстанция, че мотивите на съда не подлежат на самостоятелно обжалване, с изключения, какъвто не е настоящия случай. Ако жалбоподателите имат твърдения, че съдът не се е произнесъл по всички техни искания, по които се дължи произнасяне с диспозитива на съдебното решение, то те разполагат с възможността да искат допълване на съдебното решение, докато в настоящия случай се обжалват мотивите на съдебното решение, като се твърди, че съдът не се е произнесъл по всички техни искания, но в мотивите на решението, въпреки благоприятния за жалбоподателите краен резултат, обективиран в диспозитива на съдебното решение. Правилен е и изводът на въззивния съд, че жалбоподателите ще разполагат с правната възможност, след извършването на процесуалните действия от съдебния изпълнител след връщането на делото за извършване на новите изпълнителни действия, да обжалват отново тези действия, ако резултатът не ги удовлетворява и това е пътят за тяхната защита.
Предвид изложеното, ВКС приема, че въззивната жалба против решението на окръжния съд в мотивите му по постановеното решение е процесуално недопустима, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по частната жалба „Уникредит Булбанк” АД следва да се присъди сумата 240 лева, на основание чл.78 ,ал.3 ГПК.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 407/04.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 486/2019 г. от състав на Апелативен съд – П..
Осъжда Б. И. Б. и С. Д. Б. да заплатят на „Уникредит Булбанк” АД на основание чл.78 ,ал.3 ГПК сумата 240 /двеста и четиридесет/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.