О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№24
София, 16.01.2020 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 2061 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на адв. Виктор Тодоров, като пълномощник на З. М. Н. и на адв. Миглена Тютюнджиева, като пълномощник на И. П. П. и Д. Л. П., срещу въззивно решение № 2909, постановено на 11.12.2018 г. по в. гр. д. № 804/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7208 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 1579/2014 г. на Софийски градски съд, 7-ми състав, за признаване за установено по предявения от И. В. Н., действащ като поставен под пълно запрещение чрез настойника си П. Д. П. срещу З. М. Н. иск с правно основание чл.108 ЗС, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: апартамент № *, находящ се в [населено място], район „В.“,[жк], вх. „*“, ет.*, със застроена площ * кв. м., заедно с избено помещение № *, с прилежащите му 4,153 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и за осъждане на ответницата да му предаде владението върху гореописания имот. Решението е постановено при участието на И. П. П. и Д. Л. П. като трети лица – помагачи на страната на ответницата.
В изложението към подадената касационна жалба на ответницата З. М. Н. се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. приобретателите на имот на основание унищожен впоследствие договор, имат ли качеството на добросъвестни владелци до момента на вписване на исковата молба за унищожаване на договора; 2. при положение, че тези приобретатели са прехвърлили собствеността върху имота преди предявяване на исковата молба за унищожаване на договора, правоприемникът им може ли да присъедини и тяхното владение /като добросъвестно/; поддържа се противоречие с решение № 127/17.08.2011 г. по гр. д. № 2014/2009 г. и решение № 210/27.01.2017 г. по гр. д. № 2309/2016 г. на ВКС, първо г. о.; 3. когато в първоинстанционното решение е прието, че праводателите на ответника не са владели процесния имот, може ли въззивният съд да приеме, че владение е осъществявано, но не може да бъде присъединено към това на приобретателя; поддържа се противоречие с решение № 200/23.06.2015 г. по гр. д. № 6459/2014 г. на ВКС, четвърто г. о. Сочи се, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението към подадената касационна жалба на третите лица – помагачи И. П. П. и Д. Л. П. се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. притежава ли качеството владелец лице, придобило имота на годно правно основание, което впоследствие е било унищожено; добросъвестно ли е владението му до предявяване на исковата молба за унищожаване на придобивното основание; 2. при последващо отчуждаване, когато е установено предаване на владението преди този момент, налице ли е добросъвестно владение и може ли да бъде присъединено към владението на приобретателя. Твърди се, че е налице противоречие с разрешенията, дадени в ППВС № 6/1974 г., т.3 и т.4, както и в решение № 127/17.08.2011 г. по гр. д. № 2014/2009 г. на ВКС, първо г. о.
Ответникът по касационни жалби не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от П. Д. П. – настойник на поставения под пълно запрещение И. В. Н. срещу З. М. Н. иск за ревандикация на процесния апартамент. В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № */*** г. ищецът е прехвърлил правото на собственост върху процесния апартамент на И. П.. Към момента на неговото сключване продавачът не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ръководи действията си. На 05.02.2009 г. купувачът по горния договор е продал имота на ответницата З. Н.. Исковата молба е предявена на 05.02.2014 г.
Ответницата е оспорила иска с твърдението, че притежава правото на собственост по силата на сключения договор за покупко-продажба. Като евентуално придобивно основание е въвела придобивна давност чрез упражнявано владение, считано от 05.02.2009 г., към което е присъединено владението на праводателите й от 04.01.2009 г. до горната дата. В този период от време е държала имота за продавачите въз основа на уговорка в анекс към предварителен договор /владението е предадено със сключването на окончателния договор/.
По делото е установено, че с влязло в сила на 10.07.2009 г. решение по гр. д. № 1553/2009 г. на СГС, ищецът е поставен под пълно запрещение.
В анекс към предварителен договор от 10.10.2008 г. е посочено, че държането на имота е предоставено в описаното състояние от И. и Д. П. на ответницата на 04.01.2009 г. Същият е бил предаден на И. П. на 30.09.2008 г. с протокол за принудително отнемане на вещ от ищеца. Установено е, че към този момент ищецът също не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си /съдебно-психиатрична експертиза/. От гласните доказателства не се установява осъществяването на фактическа власт от И. и Д. П.. В показанията на ангажираните от ответницата свидетели /К. и Г./ са възпроизведени факти относно нанасянето й в апартамента през месец януари 2009 г., „за да прави ремонт“, който е приключил през месец април същата година.
С влязло в сила на 23.03.2015 г. решение по гр. д. № 13493/2011 г. на СГС на основание чл.31 ЗЗД е унищожен договора за продажба, сключен от ищеца. Исковата молба, въз основа на която е образувано производството, е предявена на 14.07.2011 г.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че унищожаването на договора за покупко-продажба от 14.07.2008 г. е довело до отпадане с обратна сила на правните му последици. Същият не може да легитимира ответницата като собственик. По възражението за придобивна давност е изложил съображения, че владението на ответницата е установено на 05.02.2009 г. /същата е добросъвестен владелец/, както и че не са налице предпоставките на чл.82 ЗС за присъединяване владението на нейните праводатели. Упражняваната от тях фактическа власт е имала характеристиките на държане. Дори да се приеме, че същата е представлявала владение /недобросъвестно/, също не са налице горните предпоставки поради обстоятелството, че владението им е разнородно. Към датата на предявяване на исковата молба – 05.02.2014 г. не е изтекъл изискуемия се давностен срок. Анексът от 04.01.2009 г. към предварителния договор не е основание за правоприемство на владение.
Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
По жалбата на З. М. Н..
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора първи и втори материалноправни въпроси. Обобщени, същите се свеждат до въпроса дали приобретателите по договор, който е унищожен, имат качеството на добросъвестни владелци до момента на вписване на исковата молба за неговото унищожаване, съответно ако са прехвърлили правото на собственост до този момент, следващият приобретател може ли да присъедини владението им.
В представеното от касатора решение № 127/17.08.2011 г. по гр. д. № 2014/2009 г. на ВКС, първо г. о., е прието, че съдебното решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на основание чл.31, ал.1 ЗЗД има обратно действие по отношение страните по сделката, към деня на нейното сключване. С унищожаването се заличава не само правото на собственост на купувача, но и юридическият акт, от който то е произлязло. При това положение купувачът не е могъл да прехвърли собствеността на следващия приобретател. Последният обаче не може да се разглежда като лице, което е владяло вещта без правно основание. Съгласно чл.70, ал.1, изр.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В случай че юридическото основание на праводателя на владелеца е било унищожено поради това, че договорът е бил сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира постъпките си или да ръководи действията си, владелецът се явява такъв въз основа на правно основание, за което не е знаел, че не е годно да прехвърли собствеността. Ето защо се смята за добросъвестен. Той обаче може да се превърне в недобросъвестен при настъпването на определени последващи обстоятелства, каквото се явява предявяването на иск от действителния собственик за връщане на вещта. В решение № 210/27.01.2017 г. по гр. д. № 2309/2016 г. на ВКС, първо г. о. се разглежда въпроса за присъединяване владението на предходните добросъвестни владелци, като е прието, че е достатъчно добросъвестността да е съществувала към момента на възникване на правното основание. Горните разрешения са приложими и в настоящата хипотеза във връзка с възражението за придобивна давност, но при установяване както факта на владение на праводателите, така и предаването му на приобретателя.
Вписването на исковата молба по чл.31 ЗЗД има оповестително действие, което означава, че с унищожаването на договора отпадат и правата на приобретателя, който е придобил имота преди нейното вписване. Отпадането на правата на ответницата е следствие от конститутивното действие на съдебното решение за унищожаване на договора между ищеца и нейните праводатели. Независимо от изложените доводи в обжалваното решение за характера на упражняваната фактическа власт от праводателите на ответницата, решаващите изводи са обосновани с липсата на правоприемство между тях и ответницата, основано на предварителния договор. В решение № 699/02.11.2010 г. по гр. д. № 1572/2009 г. на ВКС, първо г. о. е прието, че предварителният договор не е основание за присъединяване на владението на продавача по него. Изложени са съображения, че правоприемството предполага преминаване на субективни права от патримониума на едно лице към друго. За да е налице правоприемство, както универсално, така и частно, е необходимо акта на предаване на права да е действителен. С предварителния договор не се прехвърлят права, а се поема задължението за възмездно прехвърляне, поради което този договор не транслира вещни права. Затова той не е основание за присъединяване на владението по чл.82 от ЗС. С предварителния договор може да се предаде владение, но то е фактическо състояние, ако не е трансформирано в право на собственост, или е едно от правомощията на правото на собственост, поради което също не е основание за присъединяване на владението.
Третият процесуалноправен въпрос е свързан с довода на касатора, че въззивният съд е ограничен от оплакванията във въззивната жалба, като не може, без съответно оплакване да проверява обосноваността на фактическа констатация на първоинстанционния съд. В настоящата хипотеза въведените в жалбата оплаквания са били свързани с неговия извод, че не е доказано упражняването на владение от праводателите. Твърди се, че при преценка за осъществяването на владение, въззивният съд не е следвало да изследва неговия вид и възможността за присъединяването му. Горната проверка е извършена именно с оглед на оплакванията, че от събраните гласни доказателства е установено наличието на владение в периода до 05.02.2009 г. от продавачите, както и на възможността за присъединяването му към владението на купувача. По жалбата на И. П. П. и Д. Л. П..
Поставените въпроси в изложението не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Те са свързани с тезата на касаторите, че упражняваното от тях владение до момента на предявяване на исковата молба за унищожаване на придобивното им основание, е било добросъвестно. В случая не е доказано въобще наличието на установена фактическа власт от тяхна страна и предаването й на купувача. Същата е започната от ответницата и е с начален момент 05.02.2009 г., поради което към датата на предявяване на исковата молба не е изтекъл изискуемия се давностен срок.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – по въпросите в изложенията е налице трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване.
Ответникът по касация не е направил искане за разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 2909, постановено на 11.12.2018 г. по в. гр. д. № 804/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: