О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 17.01. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1645 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. П. С. срещу тази част от Решение № 189 от 15.12.2017 год. по гр.д.№ 527/2017 год. на Варненски апелативен съд с която е отменено Решение № 5 от 23.01.2017 год. по т.д.№ 186/2014 год. на Силистренския окръжен съд и са бил отхвърлени предявените от С. С. срещу Държавен фонд”Земеделие” искове с правно основание чл.82 вр.чл.79 ал.1 ЗЗД – обезщетение за вреди, произтичащо от забавено изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД и акцесорния иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация ДФ”Земеделие”, чрез процесуалния си представител изразява становище, че не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и на чл.280 ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложени са доводи по основателността на жалбата. Има искане за присъждане на разноски в размер на 450 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.82 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД – 1316451.15 лв. обезщетение за пропуснати ползи и преки вреди, като последица от забавеното изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и за сумата 430480.41 лв. – акцесорен иск за забавено плащане на главницата.
Исковете произтичат от сключен на 10.08.2007 год. при условията на специалната предприсъединителна програма САПАРД договор, по силата на ДФ „Земеделие” се е задължил да предостави на С. С. в качеството му на частен земеделски производител безвъзмездна финансова помощ в размер на 977880 лв., представляваща 50 % от целия размер на одобрената инвестиция. Земеделският производител е следвало да извърши инвестиционния разход до 31.07.2008 год. Съгласно договора, окончателния размер на помощта се определя и изплаща от ДФ”Земеделие” в 3-месечен срок след представяне на писмени доказателства за направените инвестиционни разходи. Няма спор, че С. е извършил инвестицията в договорения срок и на 21.08.2008 год. но до изтичането на тримесечния срок на 21.11.2008 год. плащане не е извършено. Няма спор и е установено по делото, че плащането на субсидията (безвъзмездната финансова помощ) в размер на 864305.77 лв. е извършено на 02.06.2011 год.
Твърдението по исковата молба е, че поради неоснователно забавеното изпълнение от ДФ”Земеделие” на задължението за плащане, за земеделския производител С. С. са произтекли преки вреди, съобразно заплатени договорни неустойки по ползвани кредити.
Последователно подържаната теза на ответника ДФ”Земеделие” е, че забавата при плащане на финансовата помощ е законосъобразна, тъй като е в резултат на извършени проверки за различие/несъответствие при изпълнение на инвестицията със залегнали в договора клаузи.
Установено е по делото и тези факти са безспорни, че след депозирането на заявката и в рамките на процедурата по проверка са били констатирани недостатъци в документацията и е даден е срок на ищеца за отстраняването им. Извършени са били проверки на място. Бил е сезиран отдела за борба с измамите и противодействие на корупцията към ДФ”Земеделие” и изпратен сигнал до Върховна касационна прокуратура. ВКС е препратил този сигнал до Силистренската окръжна прокуратура, която е извършила проверка и е постановила отказ за образуване на наказателно производство. Постановлението е било обжалвано и потвърдено с постановление на Апелативна прокуратура –Варна. Уведомлението на ВКП до ДФ”Земеделие” че отказът за образуване на досъдебно производство е окончателен, носи дата 18.01.2011 год. От Фонда са указали на С., че е налице необходимост от актуализация на документацията и както бе посочено по-горе, на 02.06.2011 год. е постъпило плащането.
За да уважи главният иск до размера на 1313333.04 лв. и акцесорния за сумата 429949.12 лв., първоинстанционният съд е приел, че изплащането на финансовата помощ е обусловено от конкретни предпоставки, посочени в договора, а именно пълно и цялостно реализиране на одобрената инвестиция, което обстоятелство ищецът е доказал, а ответникът неоснователно е забавил плащането.
Произнасяйки се по въззивната жалба на ответника, съставът на ВнАС е приел, че исковете са неоснователни. Мотивирал се е с това, че съобразно приложимата в случая разпоредба на чл.25а ал.2 от Наредба №14/2001 год. ответникът не е изпаднал в забава при плащането на помощта, предвид на това, че срокът не е текъл през периода на извършваните от компетентните органи проверки във връзка с възникналите съмнения за нередности по изпълнението на проекта. Този период обхваща и периодите за отстраняване на непълноти и неточности в документите, предоставени от земеделския производител. Поради неоснователност на главната претенция, неоснователна е и акцесорната такава.
Като допълнителен аргумент за неоснователност на главния иск, съставът на ВнАС е посочил, че дори да би била налице на забава на ответника при плащането на субсидията, то претендираните от ищеца вреди, изразяващи се в платени лихви и неустойки по договори за кредит и договори за заем, не са пряка и непосредствена последица от забавата на ответника, поради което и не подлежат на обезщетяване на основание чл.82 ЗЗД.
Посоченият в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос е следният: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните?“
Приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на този въпрос се основава на противоречие с приетото от ВКС с Решение № 127 от 05.04.2011 год., по гр.д.№1321/2009 год., ГК – IV г.о. на ВКС; Решение № 210 от 15.08.2014 год. по гр.д.№ 6605/2013 год., ГК – IV г.о.; Решение № 212 от 01.02.2012 год. по гр.д.№ 1106/2010 год., ТК – II т.о.; Решение № 392 от 10.01.2012 год. по гр.д.№ 891/2010 год., ГК – I г.о.; Решение № 68 от 24.04.2013 год. по т.д.№ 78/2012 год., ТК – II т.о.; Решение № 60 от 05.06.2013 год. по гр.д.№ 546/2012 год., ГК – IV г.о.; Решение № 166 от 15.07.2013 год. по гр.д.№ 1285/2012 год., ГК – III г.о.; Решение № 15 от 23.01.2017 год. по т.д.№ 2388/2014 год., ТК – II т.о.; Решение № 161 от 04.10.2016 год. по т.д.№ 2220/2015 год., ТК – II т.о. и Решение № 3 от 15.03.2016 год., по гр.д.№ 2526/2015 год., ГК – III г.о.
Второто основание на което се позовава касаторът е по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Сочи, че изрични съображения за очевидната неправилност на решението на ВтАС се съдържат в касационната жалба, които доводи подържа изцяло и чието евентуално преповтаряне в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК единствено би го утежнило.
Становището на настоящия съдебен състав, че по отношение но посочения по-горе въпроси приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не налице и касационен контрол не следва да бъде допуснат, произтича от следното:
Въпросът дали е длъжен въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени и по установения процесуален ред, не е дискусионен. Задължението е пряко регламентирано от закона – чл.236 ал.2 ГПК и неспазването му води до процесуална незаконосъобразност на съдебния акт, а ако той е въззивен – поражда основанието по чл.281 т.3 ГПК. Характеристиката на правен такъв, съгласно селективните критерии, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год., този въпрос би имал в случай, че въззивният съд е отрекъл задължението си по чл.236 ал.2 ГПК и е мотивирал това свое становище. Пред такава хипотеза в случая не сме изправени.
Друга сходна хипотеза би била налице, ако във въззивната жалба, респ. в отговора по чл.263 ал.1 ГПК страната е направила конкретни правни искания, доводи и възражения, които са били игнорирани от въззивния съд и в случай, че биха били обсъдени в мотивите на въззивния акт, изходът на спора би бил друг. Исканията, доводите и възраженията, разбира се, би следвало да са съответстващи на спецификата на въззивното производство – чл.266 вр.чл.269 ГПК. В случай, че с въззивната жалба или с отговора по чл.263 ал.1 ГПК страната не е релевирала конкретни искания, доводи и възражения, то в този случай въпросът дали за въззивния съд съществува задължение да ги обсъди в мотивите си, няма качеството на обуславящ.
В случая, С. С. е имал качеството на въззиваем в производството пред Варненския апелативен съд. В депозирания от него отговор по чл.263 ал.1 ГПК с вх.№ 3489/07.11.2017 год. (л.21) такава конкретика на доводите и възраженията липсва. Съдържа се общо позоваване на неоснователност на въззивната жалба. В публичното съдебно заседания не са направени доказателствени искания, не са релевирани правни доводи и възражения нито в хода на съдебното дирене, нито в устните състезания.
Поради това и в мотивите на решението си, съставът на ВнАС е обсъдил доводите и възраженията, така, както са били направени в първоинстанционното производство. Дали изводите му са правилни е въпрос по същество, но не обуславя приложното поле на чл.288 ал.1 ГПК по отношение на посочения по-горе правен въпрос.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт.
За да е налице основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице. Фактическата обстановка е възприета правилно, а и тя не се оспорва от страните по делото. Липсва необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението на ВнАС, поради което и тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол не е налице.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация, представляван от редовно упълномощен юрисконсулт, е поискал присъждането на разноски за настоящата инстанция в размер на 450 лв. Този размер е съобразен с препращането към Закона за правната помощ, поради което и на основание чл.78 ал.8 ГПК ще следва да му бъдат присъдени.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 189 от 15.12.2017 год. по гр.д.№ 527/2017 год. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА С. П. С. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на Държавен фонд”Земеделие” сумата 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.