О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 21.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.10.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1279 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1600 от 29.07.2011 год., по т.д.№ 668/2011 год., в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 5 253 от 15.11.2012 год., по гр.д.№ 4 143/2007 год. и е уважен предявения от И. Р. Г. срещу касатора, като ответник, пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ за сумата 32 500 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на баща му- б.ж. на [населено място] И. Г., настъпила в резултат на ПТП на 29.07.2006 год. на [улица]в [населено място].
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на липсата на ангажирани по делото писмени доказателства за сключен с делинквента договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за което доказателствената тежест е на ищеца, АД – касатор основно възразява срещу обосноваността на извода на въззивния съд за наличие на валидно застрахователно правоотношение с виновния за настъпилото ПТП водач на моторното превозно средство – л.а.”А. Р.” с ДК№ С 08-83 НМ, собственик на същото, което обуславя ангажиране договорната отговорност на застрахователя за причинените на ищеца вреди чрез прекия иск на пострадалия, основан на чл.226, ал.1 КЗ.
Несъгласие жалбоподателят изразява и с присъдения на пострадалото лице размер обезщетение за морални вреди, като счита същия за завишен и поради това несъответстващ на въведения с чл.52 ЗЗД принцип, по който следва да бъде определено същото, за да е необходимо и достатъчно, като заместваща поправянето им облага.
В инкорпорирано в съдържанието на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационен контрол е обоснован с предпоставките на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, макар и жалбоподателят да не е дал изрична квалификация на визирания критерий за селекция.
Твърдението му е, че „обжалваното решение противоречи на ППВС № 4/68 год.”, тъй като определеното обезщетение за неимуществени вреди не съответства и не е приложен критерия за определянето му, съобразно цитираното ППВС.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производство по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за нейната редовност, искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, въз основа на обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, е приел, че съобразно тежестта и характера на страданието, което е претърпял ищеца от виновно предизвиканата при процесното ПТП от 29.07.2006 год. смърт на баща му, с когото същият- 14 годишен, след развода на родителите се е заживял трайно, бил е неразделен, а след пълнолетието си е и работил заедно с починалия, както и трайните последици, които причинява преживяното от него в емоционалния му свят, справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на 65 000 лв..
Съобразявайки поведението на починалия като пешеходец, довело до нарушаване на разпореденото от чл.113, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП, решаващият съд е счел за основателно въведеното от ответника възражение, основано на чл.51, ал.2 ЗЗД, за съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищеца и предвид липсата на въззивна жалба от И. Г. е възприел извода на СГС, че приносът на пострадалия към настъпване на вредоносния резултат е в равна степен с този на виновния за ПТП водач на л.а..
В съответствие с приетото съотношение на съпричиняване на вредата въззивният съд е намалил така определеното като следващо се на ищеца обезщетение до размера на сумата 32 500 лв., като за разликата до пълния предявен размер исковата претенция е отхвърлена, като неоснователна.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на материалното право, който непрецизно формулиран, но доуточнен от настоящата инстанция, съобразно разясненията в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от деликт, се включва в предмета на спора и обусловил неговия краен изход попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на касационен контрол.
По отношение на същия не е изпълнено визираното от касатора основание за селектиране на касационните жалби, допълнителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните.
Недоказано е твърдението, че даденото с обжалвания съдебен акт разрешение относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено дължимото на пострадалия от деликт обезщетение, за да е справедливо по см. на чл.52 ЗЗД, е в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/68 год..
При преценка размера на следващата се сума за възмездяване на понесените от ищеца, в резултат на осъществения деликт, болки и страдания са взети предвид всички онези посочени в задължителната съдебна практика обстоятелства, които са релевантни за последната, за да бъде тя определена справедливо по вложения в чл.52 ЗЗД смисъл, вкл. изрично е отчетено, че възрастта на починалия, предвид данните за здравословното му състояние е била внезапна и неочаквана, поради което въздействието и върху наследника му- настоящият ищец, е било значително по- силно от ноторно нормалното. Съобразно приетата основателност на възражението за съпричиняване на вредата са взети от решаващата инстанция предвид и всички онези релевантни за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД факти и доказателства, ангажирани по делото, като в съответствие с тях е намален и конкретният присъден на ищеца размер обезщетение за моралното му страдание.
Или, доколкото от обстоятелството, че общественото разбиране за справедливост, което не е абстрактно, а обусловено от съответния етап на развитие на самото общество, следва, че то е детерминирано и от съществуващите в него обществено икономически – отношения и ценова конюнктура, поради което според трайно установената съдебна практика се налага тези особености също да бъдат взети предвид, когато обезщетението на пострадалия, имащо паричен израз се определя в съответствие със законовото правило на чл.52 ЗЗД, то като е възприел и горното разрешение при преценка следващото се на ищеца обезщетение въззивният съд въобще не се е отклонил от създадената задължителна съдебната практика, по начин, налагащ приложението на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала заплащане на деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което при този изход на делото съставът на ВКС, ТК не дължи произнасяне по отговорността за същите.
Водим от горните съображения и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1600 от 29.07.2011 год., по т.д.№ 668/2011 год., по касационната жалба на ЗД [фирма], [населено място], с вх.№ 7483 /30.09.2011год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: