О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 21.01.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2172/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 248, ал.1 ГПК.
Образувано по „ЧАСТНА ЖАЛБА“ вх. Nо 10713/11.12.2018 година на К. Х. К. от [населено място], заявена чрез процесуалния представител – адв. Н. Н. – САК с искане за отмяна на постановеното определение за прекратяване на касационното производство , в частта за разноските. В качеството си на касатор, страната счита , че в обжалваната част определението на ВКС е неправилно, тъй като са присъдени разноски от 800 лв. в полза на ответника по касация без страната респ. нейната защита да имат възможност да се запознаят с ангажираните писмени доказателства за направени разноски за защита и да изложи своите възражения за евентуална прекомерност.
С отговор, постъпил в канцеларията на ВКС на 07.01.2019 година насрещната страна – Р. П. Г. чрез адв. П. Н. САК посочи , че определението на ВКС в частта , с която е уважено искането на доверителя и за присъждане на разноски за касационното производство е правилно и законосъобразно – арг. от чл. 81 ГПК и чл. 78, ал.4 ГПК. Присъденият размер е в рамките на минималното адвокатско възнаграждение, предвидено от Наредба No 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения , касаещи процесуална защита на вещни права, поради което възражението за прекомерност е неоснователно.
Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия , като разгледа т.н.“частна жалба „ и съобрази разпоредбите на закона , намира:
Приема подадената „частна жалба“ за Молбата за изменение на определението за прекратяване на касационното производство , заявена на основание и по реда на чл. 248, ал.1 ГПК , предвид на поисканото изменение на постановеното определение на ВКС , единствено в частта за разноските.
Постановените от съдилищата съдебни актове , касаещи искане за присъждане или изменение на присъдени разноски имат характер на определения , който не подлежат на самостоятелно обжалване . Недоволната страна има , съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК, правната възможност да поиска от съда , постановил съдебния акт по разноските , сам да допълни ( ако няма произнасяне ) или измени ( ако е недоволен от произнесеното ) това определение, което от своя страна може да се обжалва, но само по реда на обжалване на решението- чл. 248, ал.3 ГПК.С новите правила на действащия ГПК няма предвидена възможност за пряко обжалване на определението на съда в частта за разноските, аналогична на чл. 70 ГПК ( отм.).
Настоящата молба по своето естество, обективираща единствено искане за изменение на Определение No 583 от 28.11.2018 год. по р.д No 2172/2018 год.ВКС- II г.о. , е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима .
Разгледана по същество, същата е отчасти основателна по отношение на релевираното възражения за прекомерност .
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, всяка съдебна инстанция следва да присъди направените пред нея разноски за защита на страните. Основателността на искането се обуславя от изхода на делото в съответната инстанция. Съгласно чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Касационното производство е образувано по касационната жалба на К. Х. К. от [населено място] срещу въззивно Решение № 39 от 25.01.2018 година по гр. в. д. № 599/2017 година на Софийски окръжен съд. С това решение, окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 86 от 30.06.2017 год., постановено по гр.д. № 314/2016 година на Районен съд- Пирдоп, с което е отхвърлен иска на К. Х. К. по чл. 75 ЗС за установяване на факта на нарушено владение и осъждане на ответника Р. П. Г. да преустанови нарушението на владението на ищеца върху процесните имоти- два овчарника с плевня и помещения за животновъди, представляващи масивна едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 283 кв. м., масивна двуетажна стопанска сграда със застроена от 202 кв. м., масивна двуетажна стопанска сграда със застроена площ от 201 кв. м. и масивна едноетажна стопанска сграда със застроена площ от 285 кв. м., находящи се в УПИ-* ТКЗС по регулационни план на [населено място], одобрен със Заповед № 2356 от 1966 г., целият с площ от 8628 кв. м., при граници и съседи : от юг и запад „Озеленяване“, от север и изток: извън регулация, като ги напусне и му предаде фактическата власт върху тях.
С Определение No 583 от 28.11.2018 година по гр.д. No 2172/2018 год. на ВКС- II г.о. на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК , съставът на ксационния съд е оставил без разглеждане касационна жалба и е прекратил производството поради недопустимост на касационното производство. В мотивите на съдебния акт изрично се приеме , че се касае до обжалване на решение , постановено в исково производство защита на владение ( като фактическо състояние ) по чл. 75 ЗС , а не за защита правото на собственост, т.е. не се касае до вещен иск.
Правилата уреждащи минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и защита по искове с правно основание чл. 75 ЗС и 76 ЗС се уреждат от разпоредбата на чл. 7, ал.5 от Наредба No 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а когато се касае до хипотеза без процесуално представителство , само за изготвяне на отговор на касационна жалба –приложение намират правилата на чл. 9, ал.3 от Наредбата.
С определението, чието изменени се иска касаторът К. Х. К. от [населено място] е осъден да заплати на Р. П. Г. –ответник по касация сумата от 800 лв. /осемстотин лв./ разноски за процесуално представителство в касационното производство на основание чл. 81 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 4 ГПК. Присъдената сума може да се приеме за „прекомерна“‚ предвид обстоятелството,че касационното производство е прекратено , без да се осъществи етапа на представителство и защита в открито съдебно заседание и доколкото не се касае до защита на правото на собственост. Ето защо настоящият състав намира искането по чл. 248, ал.1 ГПК на К. К. за изменение на определението досежно присъдените разноски за основателно за разликата над сумата от 500 лв. (петстотин лева) , в който смисъл следва да се произнесе като последното бъде отменено за посочената разлика до присъдения размер от 800 лв. ( осемстотин лева).
По изложените съображения и на основание чл. 248, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯВА по реда и на основание чл. 248, ал.1 ГПК Определение No 583 от 28.11.2018 година по гр.д. No 2172/2018 год. на ВКС- II г.о. досежно присъдените разноски , като
ОТМЕНЯ същото в частта , с която К. Х. К. от [населено място] е осъден да заплати на Р. П. Г. –ответник по касация Р А З Л И К А Т А над сумата от 500 лв. ( петстотин лева) до присъдения размер от 800 (осемстотин лв.) разноски за процесуално представителство в касационното производство на основание чл. 81 ГПК, във вр. чл. 78, ал. 4 ГПК, поради прекомерност на адвокатското възнаграждения.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :