О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 23.01.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. дело № 1624/2008 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.3,т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. К., с. М., обл. Сливен, срещу определение на Софийския апелативен съд от 14.05.2008г. по гр. д. №694/2008г., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 19.02.2008г. по гр.д. № 3156/2007г. на Софийския градски съд, с което делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – гр. С..
Жалбоподателят излага доводи за наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В обжалваното определение има произнасяне по съществен правен въпрос относно правната квалификация на предявения иск във връзка с определяне на подсъдността. Жалбоподателят сочи, за несъответстваща на предявения иск дадената от въззивния съд правна квалификация по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като той самият е посочил, че искът е по чл.49 ЗЗД, което се подкрепя и от разпоредбата на чл.325, ал.2 ЗМВР. Това предполага разглеждане на делото по общия ред от граждански съд. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното определение Софийският апелативен съд е приел, че твърденията в исковата молба за причинени вреди от полицейски служители при изпълнение на служебните им задължения, свързани с опазване на обществения ред и охрана интересите на гражданите и обществото, налагат правна квалификация на иска по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. За незаконни действия на служители на М. , свързани с упражняване на служебните им функции като част от дейността на М. по опазване на обществения ред и сигурност в държавата, отговорността на последната се ангажира по ЗОДОВ, а не по общия исков ред по чл.49 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 ЗОДОВ исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК. Съгласно чл.128, ал.1, т.5 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Според разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В разглеждания случай искът е основан на претърпени от ищеца вреди от незаконни действия на служители на М. – използване на физическа сила, при участието му в разрешен по надлежния ред митинг в гр. Г.. Същественият процесуалноправен въпрос е насочен към квалификацията на предявения иск, обуславяща реда и компетентния съд, който следва да го разгледа. Изложените от жалбоподателя аргументи относно приложимостта на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не обосновават допускане на касационно обжалване на това основание – разгледаният от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. да е от значение за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на противоречива съдебна практика, или пък при липса на уредба относно реда за защита правата на жалбоподателя, изискваща тълкуване на закона с цел отстраняване на непълноти на правните разпоредби. Няма конкретни съображения, че приетото от въззивния съд по подсъдността не съответства на други разрешения в установената съдебна практика, респ. че липсва разрешение на този въпрос, или даденото разрешение в практиката е неправилно и следва да бъде променено. Налице са и установени ясни и изчерпателни правила, уреждащи реда за реализиране отговорността на държавата за вреди от дейност на администрацията – чл.1 ЗОДОВ и за вреди от дейност на правозащитните органи – чл.2 ЗОДОВ. Съобразно §98 ПЗР АПК /в сила от 01.03.2007г./ исковете по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, какъвто е настоящият, се разглеждат от административните съдилища. Неоснователно е позоваването на разпоредбата на чл.235, ал.1 ЗМВР. Според нея за вреди, причинени на граждани при условията на ал.1, държавните служители в М. не носят имуществена отговорност към увредения; в тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съгласно общите правила. Редът обаче за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от нейните органи на граждани и ЮЛ, е регламентиран в специален закон – ЗОДОВ. Отговорността на държавния орган се обосновава в качеството му на възложител на работата, която се извършва в негов интерес и с правото му на подбор на съответните длъжностни лица за изпълнение на определените му по закон функции. В тази насока е налице и постоянна съдебна практика, в т.ч. ТР № 3/2005г. ОСГК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 14.05.2008г. по гр. д. №694/2008г. на Софийския апелативен съд по частна жалба на К. И. К., с. М., обл. Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.