О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр. София, 24.01.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4616 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Г. Б., [населено място], чрез пълномощник адв. М. Н., срещу въззивно определение № 1510/13.07.2018 год. по ч. гр. д. № 1423/2018 год. на Окръжен съд – Пловдив.
Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Заболяването й /временно замъглено зрение поради хипертонични кризи/ е настъпило внезапно, което се установява от представените медицински документи, и обективно е препятствало извършването на процесуалното действие в срок. Иска отмяна на обжалваното определение и възстановяване на пропуснатия срок за отстраняване нередовностите на въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, включително и е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по частната жалба – Б. Г. Б., [населено място], чрез адв. Г. П., оспорва жалбата като недопустима, евентуално като неоснователна по съображения в представения в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор.
Ответникът по частната жалба – А. С. А., [населено място], чрез адв. Е. Г., не взема становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение № 1510/13.07.2018 год. Окръжен съд – Пловдив е оставил без уважение частната жалба на Р. Б. срещу разпореждане от 10.04.2017 год. по гр. д. № 17617/2015 год. на Районен съд – Пловдив, с което е върната въззивната й жалба с вх. № 13618/08.03.2017 год. срещу решение № 376/07.02.2017 год. по гр. д. № 17617/2015 год. по описа на Районен съд – Пловдив, постановено в производство по съдебна делба, във фаза по допускане, поради неотстраняване на нередовностите.
За да постанови определението си, въззивният съд е констатирал, че с разпореждане от 09.03.2017 год. първоинстанционният съд е оставил без движение въззивната жалба с указания за внасяне на държавна такса в размер на 40 лв. Съобщението с указанията е връчено на 20.03.2017 год., като срокът за изпълнение е изтекъл на 27.03.2017 год. Молителката е отстранила нередовностите на 04.04.2017 год., след срока, с доводи, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее /проблеми със зрението, поради което неправилно видян двуседмичен срок за внасяне на държавната такса/. Подадената молба за възстановяване на срока по чл. 64 и сл. ГПК е оставена без уважение с определение от 20.09.2017 год. по гр. д. № 17617/2015 год. на Районен съд – Пловдив, потвърдено с определение от 11.01.2018 год. на Окръжен съд – Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с определение от 31.05.2018 год. на ВКС, ІІ г. о. по ч. гр. д. № 1639/2018 год. С оглед това, въззивният съд е приел, че нередовностите на въззивната жалба не са били отстранени в срок и съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК същата подлежи на връщане, както правилно е приел първоинстанционният съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по процесуалноправния въпрос: Съставлява ли особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК внезапно заболяване на страната, довело до влошаване на зрението, което й е попречило да извърши процесуално действие в указания от съда срок. Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с определение № 205/11.05.2009 год. по ч. гр. д. № 92/2009 год. на ВКС, II г. о.
Съобразявайки доводите на жалбоподателката и данните по делото, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, касаторът трябва да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
С оглед изложените данни и съображения, не може да се приеме, че процесуалноправният въпрос за характера на обстоятелствата по чл. 64, ал. 2 ГПК е относим и обуславящ изхода на делото. Доводите, че поради непредвидими обстоятелства, настъпили внезапно /проблеми със зрението/, жалбоподателката е възприела погрешно, че срокът за внасяне на държавна такса е двуседмичен, са относими към производството по възстановяване на срока по реда на чл. 64 и сл. ГПК, приключило с влязло в сила определение. Същият въпрос е бил предмет на ч. гр. д. № 1639/2018 год. на ВКС, ІІ г. о., в което с определение от 31.05.2018 год. съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на определение № 98/11.01.2018 год. по в. гр. д. № 3051/2017 год. на Окръжен съд – Пловдив за отхвърляне на искането на молителката по чл. 64 ГПК като неоснователно, по съображения за произнасяне по въпроса в съответствие с практиката на ВКС. Този въпрос не е бил предмет на обсъждане в обжалваното определение, не е обусловил правните изводи на въззивния съд за неотстраняване в срок на нередовностите на въззивната жалба, обусловило нейното връщане като нередовна /относно това съществувала ли е и отстранена ли е нередовност във връзка със задължението за заплащане на държавна такса/ и следователно не може да обоснове допускане на касационно обжалване на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателката не е отстранила нередовността на въззивната си жалба в дадения за това срок, при ясни и точни указания, поради което законосъобразно съдът е приложил последиците на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, вр. с чл. 262, ал. 1 ГПК, вр. с. чл. 261, т. 4 ГПК. Обжалваното определение е постановено в съответствие с процесуалния закон, установяващ дължимите от съда процесуални действия при неизпълнение от страната на дадените й указания.
Водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1510/13.07.2018 год. по ч. гр. д. № 1423/2018 год. на Окръжен съд – Пловдив по подадената от Р. Г. Б., [населено място], чрез пълномощник адв. М. Н., частна касационна жалба вх. № 25388/30.08.2018 год. срещу него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: