2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр. София, 26 януари 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3405 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. № 13290/11.12.2017 г., ищцата – ответница по касационната жалба – М. В. Б. моли съда да допълни постановеното по делото определение № 394/17.11.2017 г., като осъди ответника-жалбоподател [фирма] да ? заплати направените в касационното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 1 800 лв.
Ответникът по молбата [фирма] в отговора си с вх. № 391/15.01.2018 г. прави възражение за прекомерност на така претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като изтъква, че подадената от него касационна жалба не е разгледана нито по допускане на касационното обжалване, нито по същество, като не е осъществено участие на процесуалния пълномощник на молителката в открито съдебно заседание.
Молбата е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано за това лице и в рамките на преклузивния, в случая – едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 275, ал. 1, изреч. 1 от ГПК, в който определение № 394/17.11.2017 г., чието допълване се иска, е могло да бъде обжалвано. Тъй като молителката иска допълване (а не изменение) на съдебния акт в частта му за разноските, не е необходимо тя да е представила списък на разноските (но такъв е представен с отговора на касационната жалба).
Направеното от ответника-жалбоподател с отговора на молбата, искане (възражение) по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване поради прекомерност на претендираните разноски, също е своевременно и процесуално допустимо. Молителката е направила искането си за присъждането на тези разноски и е представила доказателства за извършването им с отговора на касационната жалба, преписи от който и от приложенията му не се връчват на жалбоподателя-ответник, поради което последният не би могъл да направи искането (възражението) за намаляване на разноските, преди получаването на преписа от молбата на ищцата за допълване относно разноските на определение № 394/17.11.2017 г., с което касационното производство е прекратено поради оттегляне на касационната жалба, респ. – делото не е внасяно за разглеждане и в открито съдебно заседание.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна, тъй като е основателно и искането (възражението) за намаляване на претендираните разноски.
Искането за допълване на определение № 394/17.11.2017 г. е основателно, тъй като (както вече беше посочено) молителката е направила искането си за присъждането на разноски и е представила доказателства за извършването им в размер 1 800 лв. още с подадения, чрез процесуалния ? пълномощник по делото – адвокат, отговор на касационната жалба, но съдът не се е произнесъл по това искане с определението си. Тъй като с последното е прекратено касационното производство поради оттегляне на касационната жалба на ответника, молителката – ответница по касационната жалба има право на тези разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Искането (възражението) на ответника-жалбоподател по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване поради прекомерност на тези разноски е основателно, тъй като техният размер от 1 800 лв. не е съобразен с действителната – минимална фактическа и правна сложност на прекратеното касационно производство. Въззивното решение, с което са уважени исковете на молителката-ищца по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от ГПК, е обжалвано изцяло от касатора-ответник, но единственият спорен въпрос между страните пред касационната инстанция е бил дали при уволнението на ищцата ответникът-работодател е бил длъжен да извърши подбор. Поради това касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост единствено във връзка с този въпрос; само по повод на него е формулиран и единствения материалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК в изложението към жалбата; респ. – само във връзка с това са и съображенията, в изготвения от пълномощника на молителката-ищца, отговор на касационната жалба – че не следва да се допуска касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. При това положение, настоящият съдебен състав намира, че на ищцата се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер, определен съгласно Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за М., във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 36 от ЗАдв. Тъй като трудовият спор по делото, макар и да е за уволнение, е с определен материален интерес, равняващ се на присъденото с въззивното решение парично обезщетение в размер 6 080.28 лв., и тъй като процесуалният пълномощник на молителката-ищца единствено е изготвил отговора на касационната жалба и изложението към нея, без да я е представлявал в открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, то дължимият минимален размер на разноските следва да се определи съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. последно, във вр. с ал. 2, т. 3 и във вр. с чл. 9, ал. 3 от Нар. № 1/09.07.2014 г. на ВАдвС за М., и възлиза на сумата 500 лв.
До този размер от 500 лв., по възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, следва да се намалят направените от молителката разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, респ. – до същия размер следва да се уважи и молбата ? по чл. 248 от ГПК за допълване на определение № 394/17.11.2017 г., като на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК касаторът бъде осъден да ? заплати тази сума от 500 лв., а в останалата част – за разликата до пълния заплатен и претендиран размер на разноските от 1 800 лв., молбата следва да се остави без уважение, като неоснователна в тази част.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 394/17.11.2017 г., постановено по гр. дело № 3405/2017 г. на Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, – относно разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на М. В. Б. с ЕГН [ЕГН] – по посочената в молбата ? банкова сметка: IBAN: BG05 CREX 9260 4011 9473 02, B.: CREXBGSF, сумата 500 лв. (петстотин лева), представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство по делото, до която сума НАМАЛЯВА тези разноски;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. В. Б. за присъждане на горните разноски в останалата част – за разликата до пълния им заплатен и претендиран размер от 1 800 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: