6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
С., 27.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2241/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община]- [населено място] срещу Решение№22 от 03.01. 2013 г. по т.д.№ 912/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №303 от 27.04.2012 г. по т.д. № 46/ 2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което [община] е осъдена да плати на [фирма] – [населено място] и Д. и ко” О. – [населено място] – съдружници в консорциум „И. – Д. и Ко” – [населено място], при условията на солидарност, сумата 2 161 355.80 лв. – остатък от цена за извършени и приети СМР на обект „Разширение на @@12@ [населено място], на основание Договор от 18.12.2006 г., сключен въз основа на процедура по възлагане на ОП за изграждане на „ремонт на улици в райони „Централен”и”Западен”, със законната лихва от 20.01.2011 г., с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че по въпроса за действителната воля на страните относно уговорената цена за изпълнение на договора, установена съгласно чл. 20 ЗЗД, въззивният съд неправилно е приел, че договорът няма твърда договорна цена, а цената е прогнозна. Поддържа, че този неправилен извод е резултат на извършеното тълкуване в нарушение на правилата на чл. 20 ЗЗД и установената съдебна практика: Р.№502/ 26.07.2010 г. по гр.д. №222/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о., Р.№504/26.07.2010 г. по гр.д.№ 420/2009 г. на ВКС,ІV гр.о., Р.№ 318/14.07.2011 г. по гр.д.№ 182/2010 г. на ВКС, ІV гр.о. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че съдът е решил въпрос от значение за делото – посочил е, че в офертата на Консорциума е посочена цена за проектиране 58 000 лв. и лимитна цена за строителство 1 394 000 лв., и неправилно е приел, че договорът няма твърда, лимитна стойност и че цената е определена след изработването и одобряването на К., както и че плащане на цена, по-висока от тази, за която изпълнителят се е задължил, не представлява изменение на договор за ОП в нарушение на чл.43 ал.1 ЗОП. Жалбоподателят счита, че подобна теза поставя въпроси от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото: 1.Може ли да се приеме за законосъобразно при определена и предложена от изпълнителя по договор за ОП лимитна стойност, че има основание да претендира по-високо възнаграждение на основание количествено стойностни сметки, 2.Може ли да се счита, че задължението по договор за инженеринг за изработване на инвестиционен проект представлява декларирано съгласие, че част ”сметна документация” ще замести определената лимитна цена, 3. При договор за инженеринг с лимитна цена може ли да се приеме, че с одобряването от съответния орган по ЗУТ на изработения инвестиционен проект, който съдържа и част „сметна документация”, страните се съгласяват, че цената е посочената в количествено-стойностните сметки, 4. Уговарянето на клаузи, които предвиждат възможност за плащане на суми с непредвидени разходи, означава ли, че това изключва твърда цена и 5. Законосъобразно ли е в договор за ОП на инженеринг, възнаграждението да се уговаря по единични цени, когато при провеждане на ОП не са посочени или неизчерпателно са посочени видовете работи, като се уговори, че единичните цени или част от тях ще бъдат определени с инвестиционния проект. По тези въпроси жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] – съдружници в консорциум „И. – Д. и ко” по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване, съставляват оплаквания за неправилност на решението, оспорват и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е уважен искът по чл. 266 ал. 1 ЗЗД за 2 161 355.80 лв. с ДДС – остатък от цена на извършени и приети СМР на обект „Разширение на @@23@ [населено място], на основание Договор от 18.12.2006 г., сключен въз основа на процедура по възлагане на ОП за изграждане на „ремонт на улици”, съответно описани, по спорния въпрос за размера на дължимото неизплатено възнаграждение за процесния обект, въззивният съд е обсъдил решението за откриване процедурата по възлагане на ОП; обявлението за ОП; офертата за участие на Консорциума; уговорените в Договора от 18.12.2006 г. възнаграждение за всички обекти и клаузата „или други суми, платими във връзка непредвидени работи във връзка с разпоредбите на договора”; „Общи условия” и „Специални условия” – част от сключения договор и предвидената техническа спесификация, оферта и приложения. Приел е за установено, че след сключване на Договора са изработени инвестиционни проекти и всички съпътстващи технически документи, включително количествено – стойностна сметка за реконструкция на [улица]в посочения участък, изготвена от възложителя, с обща стойност за този обект 3 988 704.60 лв., че строителството е изпълнено съобразно възложената ОП, за което са подписани на 15.12.2010 г. Обобщен констативен протокол и Констативен акт обр.15, установяващ годността за приемане на обекта, изпълнен без недостатъци съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията по чл. 169 ЗУТ, условията на договора.
Въз основа на заключенията на съдебно – техническата експертиза за качествено изпълнени СМР, за които са съставени изискуемите се от ЗУТ и Наредба №3/31.07.2003 г. на МРРБ актове за приемане, съдът е направил извод, че стойността на изпълнените от ищеца СМР за процесния обект и приети от възложителя, е 3 592 741 лв. съобразно приетите по офертата му единични цени, а там, където такива липсват, по единични анализни цени, отразени и в съставения Обобщен констативен протокол за действително извършени натурални видове работи, подписан от изпълнител, възложител, проектант и строителен надзор и в одобрената от възложителя К..
За неоснователно въззивният съд е намерил възражението на ответника, че възложителят няма право да получи по-висока цена от предложената с офертата 58 000 лв. и лимитна цена за изпълнение 1 394 000 лв., като е изложил, че изменение на съществените условия в хода на процедурата по ЗОП е недопустимо, но в случая няма уговорена с договора твърда(лимитна) цена. Обосновал е този извод както със съдържанието на Договора от 18.12.2006 г., предвиждащ възможност за плащане и на други суми във връзка с непредвидени разходи при изпълнението му, и въз основа на факта, че при обявяване на процедурата за ОП сумата за обекта е предвидена като прогнозна цена, каквато е и предложената от изпълнителя в офертата, в която освен възприетата от възложителя цена, са направени конкретни ценови предложения за допълнителни СМР, както и от обстоятелството, че преди изпълнението на договора страните не са разполагали с инвестиционни проекти и К., а след тяхното изработване и одобряване са били наясно със заложените за изпълнение СМР и с по-високата им стойност и въпреки това не са предприели действия по прекратяване на договора. Като е съобразил платеното от ответника възнаграждение 1 431 385.63 лв., е определил размера на неплатеното, дължимо от ответника възнаграждение 2 161 355.80 лв.
С оглед изложеното изведеният от жалбоподателя материалноправен въпрос за действителната воля на страните относно уговорената цена за изпълнение на процесния обект и начина на тълкуване на договорите, съгласно чл. 20 ЗЗД, е релевантен за делото, тъй като от решаването му зависи изходът на спора. Не може да се приеме, както неоснователно жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, която е в смисъл, че когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, съдът установява действителната воля на страните чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл. 20 ЗЗД критерии – отделните уговорки в договора се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Въззивният съд е тълкувал договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД и спецификата му, издирвайки действителната воля на страните с оглед уговорения предмет, резултат от изпълнена процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: инженеринг – комплексно изпълнение, проектиране и строителство на части от улици, нова улица и ремонт на улици, взел е предвид и е обсъдил съдържанието и значението за решаване на спорния въпрос на съпътстващите договора документи и обстоятелствата от значение за изпълнение на задължението за изграждане на процесния обект и приемането му от възложителя със съставените затова документи, за да обоснове с подробно изложени съображения, че страните не са уговорили за процесния обект твърда (лимитна) цена, а прогнозна цена и за да определи дължимото неплатено от възложителя възнаграждение за изпълнената от изпълнителя и приета от възложителя работа в установения изпълнен обем строителство. С цитираната от жалбоподателя съдебна практика са решени въпросите за правилното прилагане на чл. 20 ЗЗД в насоката на приетото от въззивния съд, по който въпрос съдът не е допуснал отклонение от практиката на ВКС за критериите при тълкуването на договорите. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Поради това доводите на жалбоподателя, че е неправилно приетото от въззивния съд, че договорът няма твърда договорна цена и изложените въпроси: Може ли да се приеме за законосъобразно при лимитна стойност изпълнителят да претендира по-високо възнаграждение, Може ли да се счита, че задължението по договор за инженеринг представлява декларирано съгласие на страните, че част ”сметна документация” ще замести определената лимитна цена, При договор с лимитна цена може ли да се приеме, че с одобряването от съответния орган по ЗУТ на изработения инвестиционен проект, страните се съгласяват, че цената е посочената в К., Уговарянето на клаузи, които предвиждат възможност за плащане на суми с непредвидени разходи, означава ли, че това изключва уговорена твърда цена и Законосъобразно ли е в договор за ОП възнаграждението да се уговаря по единични цени, когато при провеждане на процедурата за ОП не са посочени изчерпателно видовете работи, като се уговори, че единичните цени ще бъдат определени с инвестиционния проект, са въпроси конкретни по делото, отговорите на които са обусловени от доказателствата. Като сочи, че тези въпроси са решени неправилно, жалбоподателят поддържа оплакване по чл. 281 ГПК. Съобразно указанията, дадени в т. 1 от ТР №1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, поставените правни въпроси трябва да са от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, като основанията за допускане на касационно обжалване, са различни от основанията по чл. 281 т. 3 ГПК.
Жалбоподателят не излага доводи в подкрепа на поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Това основание не е налице, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което в случая не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 22 от 03. 01.2013 г. по т.д.№ 912/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: