Определение №24 от 7.2.2020 по ч.пр. дело №351/351 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24

София, 07.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 351 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 278, вр. чл. 274, ал. 2, изр.2 ГПК.
С определение № 147 от 24.10.2019 г. по гр. д. № 3354/2019 г. на ВКС, II-ро г.о., постановено в производство по чл.307 ГПК, е оставена без разглеждане молбата на К. А. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 33 от 19.06.2018 г. по гр. д. № 1931/2017 г. на ВКС, I-во г.о., с което е потвърдено въззивно решение № 2439/19.12.2016 г. по гр. д. № 1913/2016 г. на Софийския апелативен съд.
Съставът на ВКС е приел, че молбата за отмяна се основава на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като са представени следните доказателства, считани от молителя за нови: саморъчно завещание на М. В. Н., обявено на 01.07.2009 г., вписано в Служба по вписванията Н. с акт № …, т…., дело № …./08.10.2018 г. и нотариално заверена декларация рег. № …./08.10.2018 г. на К. А. К.. Прието е, че соченото „ново“ доказателство – саморъчно завещание от 20.07.1999 г., е било представено с отговора на исковата молба от ответника – молител. То е прието като писмено доказателство, квалифицирано е като недействително и въз основа на това е направен извод, че установеното от молителя владение не е получено по правоприемство от завещателя и разпоредбата на чл.82 ЗС е неприложима. Завещанието не представлява новооткрито доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Представената декларация съдържа изявление на самия молител и също не може да се разглежда като новооткрит документ. Прието е също така, че молбата за отмяна съдържа оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, които са ирелевантни за производството за отмяна на влязлото в сила решение. Обобщено е, че молбата за отмяна е насочена към извършване на проверка на правните изводи в атакуваното решение, без да е налице непълнота на фактическия или доказателствения материал по делото, което не може да се осъществи посредством извънредния способ на отмяната.
Частна жалба срещу определението на ВКС е подадена от К. А. К.. Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките за допускане на молбата за отмяна до разглеждане по същество и за нейното уважаване. Счита, че в молбата са изложени надлежни и конкретни твърдения за наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решене. Налице са нови доказателства, които не били налични по делото и които не могли да бъдат представени при висящността на делото в инстанциите по същество, въпреки положената грижа. Позовава се на практика на ВКС, свързана с основателността на молби за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците в производството Р. Т. Б. и Б. Л. Б. оспорват жалбата. Считат, че определението на предходния тричленен състав на ВКС е правилно, а посочената от жалбоподателя практика на ВКС е неотносима към случая по настоящото дело.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане.
Настоящата молба за отмяна е редовна от външна страна. Тя съдържа твърдения, че след влизане в сила на атакуваното съдебно решение са открити нови писмени доказателства, от значение за делото, които не са били известни при решаването му. Представени са и въпросните нови доказателства – вписано завещание от Служба по вписванията Н. с акт № …, т…, дело № …./08.10.2018 г. и нотариално заверена декларация рег. № 5655/08.10.2018 г. По този начин е изпълнено изискването на закона и на т.10 от посоченото тълкувателно решение за редовност на молбата за отмяна. Дали представените доказателства са нови и дали обосновават основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е въпрос, по който ВКС следва да се произнесе с решение, а не с определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:
Отменя определение № 147 от 24.10.2019 г. по гр. д. № 3354/2019г. на ВКС, II-ро г.о. и връща делото за произнасяне по същество по подадената молба.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top