1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
[населено място], 09.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 825/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №3093 от 22.10.2012г., постановено по ч.гр.дело №3132/2012г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане на Асеновградския районен съд от 30.08.2012г. по ч.гр.дело №1427/2008г. Жалбоподателят [фирма] иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. Позовава се на критериите за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба ЕТ Б. И. Я. с фирма “Б. Я.” – [населено място] прави искане за оставяне в сила на обжалваното определение. Няма направено искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С разпореждането на Асеновградския районен съд е върната частната жалба на дружеството срещу определение № 1123/23.09.2009г., с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ЕТ по заявление на жалбоподателя. За да потвърди разпореждането за връщане на частната жалба, Пловдивският окръжен съд е приел също, че срокът за обжалване на определението от 23.09.2009г. е изтекъл на 7.10.2009г., считано от датата на връщане на обявлението за съобщаване на определението на 1.10.2009г. при условията на чл.50, ал.2 ГПК. Съдът е счел, че по делото не са установени обстоятелства, че търговецът се е намирал на адреса по регистрация на дружеството, че е имал канцелария на този адрес, но не е открит служител, на който да бъде връчено обявлението, за да бъде приложена хипотезата на чл.50, ал.4 ГПК.
Определението, респ. разпореждането, с което се връща частната жалба по своя характер е прекратително, поради което е приложима разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Формулираните от частният касатор процесуалноправни въпроси не изпълняват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/20010г. на ОСГТК на ВКС. Процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото и за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
В случая въпросът “приложима ли е разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК при връчване на ищеца/ молител” на обявлението е поставен общо и не е съобразен с констатациите на длъжностното лице при връчване на обявлението на жалбоподателя. Обуславящият извод за изхода на спора за редовното връчване на обявлението, с което на дружеството е съобщено определението на РС за обезсилване на заповедта за изпълнение, е направен от съда по същество след конкретната преценка на отбелязването в обявлението от длъжностното лице, че няма фирма с такова име на адреса на регистрация няма. С оглед на тази преценка вторият въпрос “трябва ли съдът да разпореди връчването да стане чрез залепване на съобщение” не е обуславящ изхода на спора. Съдът е направил заключение, че фактически дружеството не се намира на адреса след което е приложил фикцията на чл.50, ал.2 ГПК за редовно връчване на обявлението. Залепване на обявление по чл.47 ГПК е задължително когато търговецът има канцелария на адреса на регистрация, но няма достъп до нея или лице, на което да бъде връчено обявлението.
След като формулираните въпроси не изпълняват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК това е достатъчно обжалваното определение да не бъде допуснато до касационно обжалване. Независимо от това, по първия въпрос не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради това, че разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК е ясна, а преценката на съда дали дружеството е напуснало адреса се прави въз основа на установените конкретни данни по делото. По втория въпрос не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.2 ГПК доколкото решение №175 от 23.12.2010г. на ВКС, ТК е постановено при други констатации на длъжното лице при връчване на обявлението на ЕТ и от там извода, че връчването на обявлението трябва да се извърши при условията на чл.50, ал.4 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3093/22.10.2012г., постановено по ч.гр.дело № 3132/2012г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, ХІV състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: