О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр.София, 13.01.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1168 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ПГЯЕ”М”, гр. Б., против решението от 19.05.2009г., постановено по гр.д. №1000/2008г. на Плевенски окръжен съд, в частта, с която след като частично е отменено решение от 04.11.2008г. по гр.д. №372/2008г., са уважени предявените от В. К. М. срещу ПГЯЕ”М” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата В. К. М. взема становище, че няма основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след като частично е отменено първоинстанционното решение са уважени предявените от В. К. М. срещу ПГЯЕ”М” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращение в щата, е незаконосъобразно поради нарушение на предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.4 от КТ. Прието е за успешно проведено оспорването на истинността на протокол за връчване при отказ на едностранно предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение.
За да се обоснове допускането на касационното обжалване е необходимо аргументиране, че е налице произнасяне по правен въпрос, който налага намесата на касационната инстанция, за да наложи еднаквото му решаване от съдилищата.
Представените от жалбоподателя с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, решение №206 от 29.02.2000г. по гр.д. №617/1998г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №961 от 28.11.1991г. по гр.д. №789/91г. на ВС, ІІІ г.о. и решение №472 от 27.02.2006г. по гр.д. №964/2005г. на Великотърновски ОС, не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са постановени при друга фактическа обстановка, различна от приетата в обжалваното решение на въззивния съд. По приложените решения уволнението е при упражнено право на уволнение с едностранно предизвестие, докато в разглеждания случай приетата от въззивния съд фактическа обстановка е друга – при недоказано връчване на предизвестието за уволнение, което е настъпило с връчването на заповедта за уволнение. Поради това с обжалваното решение не е разрешен разрешения с приложените решения въпрос кой е моментът, в който се преценява надлежно ли е упражнено правото на уволнение, вкл. относно задължението на рабоподателя да получи разрешение инспекцията по труда предвид закрилата по чл.333, ал.1, т.4 от КТ, при упражнено право на уволнение с едностранно предизвестие. Тъй се касае до различни въпроси, които са решени с обжалваното решение и с приложените решения, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. В приложените решение по гр.д. №1522/2005г. на ВКС, ІVА г.о. и решение от 05.08.2004г. по гр.д. №4578/2008г. на СГС, е прието, съответно, в първото – че представените с исковата молба доказателства не са били оспорени от ответника в първото проведено заседание, а във второто – че страната, чиято е доказателствената тежест за оспорените частни документи, не е поискала събирането доказателства. В случая оспореното доказателство е представено от ответника, който не оспорва в жалбата, че носи доказателствената тежест при оспорването им. Касае си до разрешения в конкретиката на производствата по оспорване на доказателства, което не обосновава достъп зо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е формулиран правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложеното Тълкувателно решение №2 от 02.07.2004г. по гр.д. №2/2004г. на ОСГК на ВКС, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не е посочен правния въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.05.2009г., постановено по гр.д. №1000/2008г. на Плевенски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: