ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 24
София, 21.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 18 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 917-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М”АД-г. К. срещу въззивното решение от 17.07.09 год. по г.д. №16/09г. на АС-г. Пловдив, с което е оставено в сила първоинстанционното решението от 2.06.08 г. по т.д. № 130/07г. на ОС-г. Ст. Загора. С последното са отхвърлени предявените в обективно кумулативно съединение от “М”АД-г. К. срещу “В”ЕООД-г. Ст. Загора отрицателни установителни искове за установяване недължимост на сумите, изчерпателно изброени в обостоятелствената част на исковата молба и за които са били издадени изпълнителни листове.
“В”ЕООД-г. Ст. Загора е подало частна касационна жалба срещу определение № 722/17.07.09г. по г.д. №16/09г. на АС-г. Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му от 11.02.09г. за отмяна на обезпечението, допуснато с определение от 19.12.06г. по ч.г.д. №1991/06г. на РС-г. К. , с което е спряно принудителното изпълнение по и.д. №237/06г. и и.д. № 193/06 на ЧСИ №766 с район на действие ОС-г. Ст. Загора.
І. По касационната жалба на “М”АД-г. К.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие със закона-Наредба №9/1994г. за ползване на водоснабдителните и канализационни системи/сега отм./ и Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Също така развива съображения, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ОС-г. София, в който смисъл сочи две решения, постановени по г.д №577/06г. и по г.д. №333/06г. на ОС-г. София.
Касаторът обосновава в касационната жалба основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Материално правния въпрос от значение за правилността на решението е този относно действието по време на Наредба №9/1994г. за ползване на водоснабдителните и канализационни системи/сега отм./ и Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, съответно за приложимия към договора между страните подзаконов нормативен акт.
Между “М”АД-г. К. и “В”ЕООД-г. Ст. Загора е сключен на 13.02.01г. договор за доставка на вода и отвеждане на отпадни води. Към момента на сключване този договор е била в сила Наредба №9/1994г. за ползване на водоснабдителните и канализационни системи/сега отм./. За спорния между страните период е била в сила Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
По делото е безспорно установено, че “М”АД-г. К. ползва води от собствен водоизточник-тръбен кладенец, за които ответникът не е начислявал суми за ползвана вода. Такива суми са били начислявани единствено за отвеждане на каналните води и пречистване на отведената канална вода. Според чл.22 ал.3 от Наредба №9/1994г. за ползване на водоснабдителните и канализационни системи/сега отм./ и чл.32 ал.11 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи когато отделните потребители имат собствени/местни/ водоизточници, от които отпадните води се включват в канализационната мрежа, те следва да монтират водомерни възли за своя сметка. Ако такива не са били монтирани за измерване на отпадните води, количеството отведени отпадни води се приема равно на количеството изразходвана от абоната питейна вода, като към него се прибавя и количеството изразходвана вода от други водоизточници, съгласно договора между експлоатационното предприятие “В”Е. и абоната, а количеството пречистени води се приема равно на количеството на отведените отпадни води. Посочената от касатора разпоредба на чл.33 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи не е относима за конкретния случай, тъй като тя урежда хипотеза различна от процесната, свързана с отвеждането на канална вода и нейното пречистване.
Доказателствата по делото са събрани с участието на страните. Преценени са съвкупно в тяхната взаимна връзка и зависимост и са формулирани обосновани и законосъобразни изводи.
Въззивният съд не е постановил своето решение в противоречие със съдебната практика, обстоятелство обуславящо липса на поддържаното от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Също така не е налице и соченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като отделните нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила не са предвидени като основания за допускане на касационно обжалване. Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото. В разглеждания случай релевантните правни норми на цит. Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи са ясни и не се нуждаят от тълкуване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 17.07.09 год. по г.д. №16/09г. на АС-г. Пловдив, с което е оставено в сила първоинстанционното решението от 2.06.08 г. по т.д. № 130/07г. на ОС-г. Ст. Загора.
ІІ. По частната жалба на “В”ЕООД-г. Ст. Загора
“В”ЕООД-г. Ст. Загора е подало частна касационна жалба срещу определение № 722/17.07.09г. по г.д. №16/09г. на АС-г. Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му от 11.02.09г. за отмяна на обезпечението, допуснато с определение от 19.12.06г. по ч.г.д. №1991/06г. на РС-г. К. , с което е спряно принудителното изпълнение по и.д. №237/06г. и и.д. № 193/06 на ЧСИ №766 с район на действие ОС-г. Ст. Загора. Това определение има привременен характер по отношение на исковото производство, по отношение на него то няма преграждащ ефект, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство по смисъла на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Ето защо следва да намери в този случай приложение разрешението дадено в т.6 от ТР №1/2001 г. на ОСГК, според което ВКС се произнася по частни жалби срещу такива определения само когато те са били постановени за пръв път от съответния въззивен съд, какъвто не е разглеждания случай. Предвид на изложеното частната жалба на “В”ЕООД-г. Ст. Загора следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 17.07.09 год. по г.д. №16/09г. на АС-г. Пловдив, с което е оставено в сила първоинстанционното решението от 2.06.08 г. по т.д. № 130/07г. на ОС-г. Ст. Загора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “В”ЕООД-г. Ст. Загора срещу определение № 722/17.07.09г. по г.д. №16/09г. на АС-г. Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му от 11.02.09г. за отмяна на обезпечението, допуснато с определение от 19.12.06г. по ч.г.д. №1991/06г. на РС-г. К. , с което е спряно принудителното изпълнение по и.д. №237/06г. и и.д. № 193/06 на ЧСИ №766 с район на действие ОС-г. Ст. Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: