3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 01.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 751 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗПП”В.-94”и на Б. Г. Б. срещу въззивното Решение № 591 от 19.12.2013 год. по гр.д.№ 1094/2013 год. на Великотърновския окръжен съд което е потвърдено Решение № 50 от 30.04.2010 год. по гр.д.№ 748/2009 год. на Районен съд [населено място]. С него е уважен предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск на [фирма] срещу ЗПП”В.-94”и Б. Г. Б., за съществуване на задължение в размер на 10600 лв, за което на основание чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се сочи конкретно основание по чл.280 ал.1 ГПК. Съдържа се общото твърдение, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС при доказване на реално предаване на сумата по договор за заем – Решение № 141/10 год. по т.д.№ 798/2007 год. на ІІ т.о.; Решение № 102/2011 год. по т.д.№ 672/2010 год на ІІ т.о.; Решение № 149/2010 год. по т.д.№ 49/10 год. на ІІ т.о. и Решение № 126/2013 год. по т.д.№ 44/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС. В останалата част, изложението възпроизвежда доводите по касационната жалба.
В представен писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация [фирма] изразява становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Има искане за присъждане на разноски, представен е договор за правна защита и съдействие установяващ платено възнаграждение в размер на 870 лв.
Производството пред ВТОС е протекло по реда на чл.294 ГПК.
Искът на [фирма] се основава само на абстрактната сделка, като гласни доказателства са поискани и допуснати само за факта на предаване на сумата по сделката. Каузално правоотношение не е въведено нито от ищеца с ИМ, нито от ответника с отговора по чл.131 ГПК. Не е оспорена автентичността на менителничния ефект. Първоинстанционният съд е счел иска за основателен. Въззивният съд е потвърдил решението му. По реда на чл.290 ГПК, основавайки се на съществуваща към 2011 год. съдебна практика, състав на ІІ т.о. на ВКС е отменил решението на ВТОС и е върнал делото за установяване на каузалното правоотношение, послужило като основание за реалното предаване на сумата, съобразно посоченото от единия от свидетелите.
При новото разглеждане, съобразявайки се с указанията на ВКС, съставът на ВТАС отново е потвърдил първоинстанционния акт, мотивирайки се с посоченото от свидетеля, че предаването на сумата е станало за подпомагане на кооперацията, което сочело договор за заем.
Становището на настоящия съдебен състав, че липсва основание за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Както бе посочено, каузално правоотношение не е било въведено с исковата молба. По въпроса дали в исковото производство кредиторът е длъжен да обоснова наличието на каузално правоотношение е налице задължителна съдебна практика – т.17 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК. При условие, че ищецът не е бил длъжен да доказва наличието на договор за заем, крайният извод на въззивния съд, основаващ се на факта на реално предаване на сумата (било по договор за заем било по абстрактната сделка) не е в противоречие със становището на ВКС, съдържащо се в тълкувателното решение. Поради това, няма качеството на обуславящ въпроса изпълнението по договор за заем и посочения в изложението въпрос е ирелевантен.
С оглед изхода на спора, касаторите ще следва да заплатят на ответника по касация сумата 870 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция, съобразно заплатеното адв.възнаграждение.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 591 от 19.12.2013 год. по гр.д.№ 1094/2013 год. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА ЗПП”В.-94”и Б. Г. Б. да заплатят на [фирма] сумата 870 лв. (осемстотин и седемдесет лева) на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.