О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София 01.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 164 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Орлеан Къмпани” ЕООД гр.София, представлявано от управителя Т., чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 2602 от 26.04.2018г. по в.гр.д. № 15765 по описа за 2016г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № ІІ-55-84 от 2.05.2016г. по гр.д. № 28569/2014г. на РС София в частта, с която са уважени исковете по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 500лв., лихва върху обезщетението за неизплатени командировъчни разходи за периода 9.08.2013г.-28.05.2014г. и в частта за разноските и е потвърдено решението в частта, с която са уважени исковете по чл.215 КТ, като е осъден „Орлеан Къмпани” ЕООД гр.София да заплати на И. М. И. сумата от 5 221.12лв., неизплатени командировъчни разходи за периода 9.08.2013г.- 8.11.2013г. и са присъдени съответните такси и разноски.
Касационната жалба срещу потвърдителната част на въззивния акт, е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като поставя следните два въпроса : 1. Може ли съдът при очевидно извършено от насрещната страна закононарушение, изразяващо се в непредставяне на отчет за извършена по време на командировката работа, да обоснове решението си единствено с довода, че не дава вяра на свидетеля /С./, заявяващ че е извършено плащане на дневни пари? и 2. Може ли впечатленията на свидетеля /С./, да се приемат незаслужаващи кредитиране, поради това че не е очевидец, при положение, че същите тези впечатления са от заявени пред него обстоятелства от четирима – ищеца, ответника, свидетеля, доведен от ищеца и неразпитания поради служебната му ангажираност втори свидетел на ответната страна?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. М. И., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. По същество счита, че постановеният акт е правилен.
Въззивния съд е счел за основателен предявения иск с правно основание чл.215 КТ, като е приел за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, ищецът е бил командирован от управителя на дружеството-ответник да изпълнява заеманата от него длъжност „работник по инсталиране, ремонт и поддръжка на информационни и комуникационни съоръжения” в [населено място], Полша, където е полагал труда си, а работодателят не е установил да му е заплатил дължимите се дневни пари, за периода 9.08.2013г.- 8.11.2013г., в размер на 5 221.12лв., изчислени съгласно Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля С., като е приел, че впечатленията му не са преки и непосредствени.
Съобразно така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, не е възможно да се допусне касационно обжалване, тъй като по отношение на тях не е налице нито изискването за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, нито посоченото специално основание за допустимост. Поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая – и двата поставени от касатора въпроси са фактически /а не правни/, а освен това съдържат, в текста си, условия които не са приети за установени от въззивния съд /че е налице очевидно извършено от насрещната страна закононарушение и че впечатленията на разпитания по делото свидетели са в резултат на направени пред него изявления на четири лица/.
Доколкото, както е прието в цитираното Тълкувателното решение по т.д.№ 1/2009г. – именно посочените от касатора въпроси, определят рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира касационните жалби, ако поставеният въпрос бъде конкретизиран съобразно обстоятелствената част на представеното изложение, то той би бил за релевантните доказателства, въз основа на които работодателят следва да установи заплащането на дължимите дневни пари при командироване на служител в чужбина. Същият е законодателно уреден. Съгласно чл.37 ал.1 от Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ – дневните пари се отчитат съобразно фактическия престой в страните и времето на пътуването по данни от печатите и отметките в задграничния паспорт за влизане и излизане. В случая спор относно дните на престой в Полша и за размера на дължимите сума не е имало, а спорът е бил за това дали същите са били реално платени от работодателя. Доказването на плащането става с нарочно съставени документи, удостоверяващи извършването му. Практиката приема /вж.решение по гр.д.№ 131/18г.на ІV г.о./, че когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ и че когато законът е ограничил възможността за доказване на определени обстоятелства със свидетели, това не изключва допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществени доказателства, оглед и освидетелстване, заключения на вещи лица. В тези случаи свидетелските показания са допустими, ако документът е съставен, но е изгубен или унищожен не по вина на страната, която има тежестта да докаже обстоятелствата. В конкретният случай, подобни доказателства не са представени и въззивният съд е приел, че работодателят върху когото е доказателствената тежест, не е установил плащането на дължимите от него дневни пари. Съгласно чл.37 ал.1 от НСКСЧ дневните пари се отчитат съобразно фактическия престой – отчет от страна на служителя не е необходим. Отчет, съгласно чл.39 ал.1 се дължи да изразходваната валута. Обичайно в практика е преди командировката работникът или служителят да получи авансово суми, предназначени за покриването на различни разходи, в т. ч. пътни и дневни и средства за нощувки. В тези случаи, за полученият аванс, работникът или служителят представя отчет, който удостоверява разходваните суми за съответните нужди и доказва, каква част от получената авансово сума подлежи на връщане. Настоящият случай не е такъв, защото въззивният съд е приел, че не е установено служителят да е получил предварително суми от работодателя.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2602 от 26.04.2018г. по в.гр.д. № 15765 по описа за 2016г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.