О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
гр. София, 12.04..2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 207/12г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Й. Д., лично и като настойник на Р. Й. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № V-167 от 17.11.11г., постановено по в.гр.д.№ 1572/11г. на Бургаския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 41 от 27.06.11г. по гр.д.№ 99/10г. на Царевския районен съд и вместо него е уважил предявения от Й. Е. Б. против А. Й. Д. и Р. Й. Д. иск по чл.108 ЗС за ревандикация на построената в имот с идентификатор 10094.501.237 по действащия кадастрален план на [населено място], Бургаска област жилищна сграда, като е отменил на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 96 от 28.09.10г., с който ответниците са признати за нейни собственици.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че със заповед № 8 от 05.09.1995г. на кмета на [община] на наследодателя на ответниците и вуйчо на ищеца Д. И. Д., починал на 24.02.10г., е отстъпено право на строеж на едноетажна жилищна сграда върху държавно дворно място. Строежът на сградата е започнал в началото на м.VІ.2000г., въз основа на одобрени строителни книжа, като покривът на същата е направен в края на м.VІІІ. на същата година. Действията по построяването на сградата са предприети от ищеца, който я е изградил със свои средства, без противопоставянето на носителя на правото на строеж и същият е живял в нея със семейството си непрекъснато до снабдяването на ответниците с констативен нотариален акт за собственост в края на м.ІХ.2010г. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС е осъществен и ищецът е придобил правото на собственост върху имота по давност. Прието е също, че ищецът е започнал строителството на сградата с намерение, че строи за себе си и че придобивната давност на правото по чл.63, ал.1 ЗС е започнала да тече от момента на предприемането на действия за построяването на сградата, т.е. от м.VІ.2000г.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпросите може ли въззивният съд при своята самостоятелна преценка на събрания пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото да прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, без да се съставят мотиви, в които се посочват всички искания, възражения на страните, преценка на целия доказателствения материал, като е съставил и привидни мотиви, извратил е данни по делото, произнесъл се по искане, което не е направено и касае ли това съществени нарушения на съдопроизводствените правила – нарушена ли е разпоредбата на чл.236 ГПК; може ли да се придобие по давност правото да се построи сграда като собствена в общински имот, ако такова право е отстъпено на друго лице и ако съгласието на собственика на земята не е дадено във формите по чл.18 ЗЗД и измененото основание на владението от несобственик, че е започнал да владее за себе си новата сградата, не е достигнало до знанието на собственика на земята и на лицата, на които е отстъпено това право да се построи сграда и промененото му отношение е останало скрито; може ли да се брани от собственика на земята и на тези на който е учредено право да построят сградата от несобственик, чийто владение е скрито може ли да се придобие по давност имот от несобственик, които твърди, че е строител на сградата, ако не е упражнявал фактическа власт върху него постоянно, непрекъснато, спокойно, несъмнително и явно в срока, предвиден в разпоредбата на чл.79 ЗС или това владение е скрито; може ли да се счете, че това владение е прекъснато, ако са налице действия от лицата на които е учредено право да построят сградата /право на строеж/, свързани с издадените строителните книжа на името на лицата, на които е учредено право да построят тази сграда, заедно с всички екзекутиви, ако лично строителят-несобственик е предоставил данъчните декларации на лицата, на които е учредено право да построят за да си декларират, че са собственици на сградата и това е станало със негово знание и съгласие, ако те са си заплащали данъците за сградата, както и да са налице действия от несобственика да му се прехвърли правото на собственост за новопостроената сграда и може ли да се придобие по давност един недвижим имот от несобственик, ако е манифестирал неопределено самостоятелността на владението, както по отношение на собственика на земята, така и по отношение на лицата, на които е учредено право да построят сградата.
Ответникът по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Материалноправния или процесуалноправния въпрос трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства (срв. дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.1 разяснения).
По отношение на първия поставен от касаторите въпрос следва да се отбележи, че същият не е решен в противоречие с представената от тях незадължителна съдебна практика /същите не сочат кое от представените многобройни решения на ВС и ВКС към кой от поставените въпроси има отношение/, тъй като в случая решаващият съд е изложил съображенията си за постановяване на решението си, още повече, че касаторит не сочат конкретно кои искания, възражения и доказателства не са обсъдени, респ. са извратени и по кое ненаправено искане е налице произнасяне.
По отношение на останалите въпроси във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като в него не е прието, че е налице скрито владение, че ищецът не е упражнявал фактическа власт върху имота постоянно, непрекъснато, спокойно, несъмнително и явно и че e манифестирал неопределено самостоятелността на владението, а освен това не е налице и противоречие с представената съдебна практика, която се отнася до различни от настоящата хипотези. По отношение на въпроса за придобивната давност на правото на строеж следва да се отбележи, че същият не обуславя изхода на спора, доколкото по делото е установено, че и от изграждането на сградата в груб строеж до преустановяване на владението давностният срок е изтекъл.
Във връзка с последното основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви съображения за обосноваване наличието на визираните в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки и същите в случая не са налице.
С оглед на казаното подадената от А. Й. Д., лично и като настойник на Р. Й. Д. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № V-167 от 17.11.11г., постановено по в.гр.д.№ 1572/11г. на Бургаския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: