4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 14.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5711 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. С. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Е. Х., против въззивното решение № 158 от 17 юни 2013 г., постановено по в.гр.д. № 278 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2013 г. в частта му, с която е обезсилено като недопустимо решение № 287 от 25 март 2013 г., постановено по гр.д. № 138 по описа на районния съд в гр. Сливен за 2013 г. за осъждане на С. С. М. от [населено място] да заплати на С. М. месечна издръжка за периода от 15 януари 2013 г. до 31 януари 2013 г. над размера от 100 лева, а в останалата част решението на първата инстанция, с което С. М. е осъден да заплаща на сина си С. М. месечна издръжка от по 110 лева от 1 февруари 2013 г., е отменено и искът е отхвърлен, и в полза на С. М. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като съдът неправилно е приел наличието на сключен между ответника и св. Д. предварителен договор за покупко-продажба на имота, в който ответникът живее под наем от 2004 г., тъй като такъв в писмена форма не е представен по делото, не се представя и документ за превеждане на първоначалната сума от 18000 лева. Поддържа се, че съдът е приел установяването на посочените факти само чрез свидетелски показания. Съдът не е обсъдил доводите за сторено от ответника намаляване на възможностите за заплащане на издръжка чрез разпореждане с имущество – трудовият му договор е прекратен по взаимно съгласие, трудоспособността на ответника е ограничена само до 40%. Превеждането на сума на свидетеля не означава плащане на сума с оглед сключване на договор, а и сумата е преведена след исковата молба, когато е и сключен договорът за месечен наем от 100 лева. Твърди се, че ответникът е имал достатъчно средства за заплащане на определената от първоинстанционния съд издръжка за вбъдеще. Поддържа се, че притежаваната от ищеца половина от жилище може да има значение само по отношение на размера на дължимата издръжка, тъй като върху жилището е учредено право на ползване за майка му. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поддържа, че при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се даде отговор на въпроса допустими ли са свидетелски показания за установяване на предварителен договор за продажба и плащане на част от продажната цена по този договор.
Ответникът С. С. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Й., в отговор на касационната жалба излага доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът сочи липсата на законово изискване за пълна безусловност на задължението на родителя за осигуряване на издръжка и възложената върху ищеца тежест да установи, че даването на исканата издръжка няма да създаде особени затруднения за родителя. Като неоснователно е оценено възражението на родителя, че ищецът притежава ? идеална част от недвижим имот, тъй като върху него е учредено пожизнено право на ползване за майката на ищеца. За основателен е приет искът за периода от подаването на исковата молба на 15 януари до 31 януари 2013 г., когато е прекратено трудовото правоотношение на ответника, а след втората дата искът е счетен за неоснователен, тъй като ищецът не е доказал, че ответникът е в състояние да дава издръжка без особени затруднения. Съдът е заключил, че получените суми от ответника при пенсионирането му, както и заплатена сума за уравняване на дял при делба на имущество, са преведени за закупуване на жилище, а остатъкът ще се изплаща под формата на наем за следващите пет години, като е съобразил, че превеждането на сумата от 15 хиляди лева, сключването на договора за наем и прекратяването на трудовия договор на ответника са след предявяването на иска, но се е основал на представените писмени и гласни доказателства. При 420 лева месечна издръжка от пенсия и задължение от 100 лева месечно за наем за следващите пет години, е прието, че ответникът не притежава средства над необходимата собствена издръжка, които да отдели за пълнолетното си дете.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставения от касатора правен въпрос, тъй като разрешение по подобен проблем не е обусловило изхода на спора.
Касаторът поставя правния въпрос с оглед своето виждане, че съдът е приел за доказан предварителен договор за продажба на недвижим имот и за заплащане на част от продажната цена по него въз основа на свидетелски показания. Касаторът поддържа, че предварителният договор за продажба на недвижим имот изисква специална форма, сключването на подобен договор не може да бъде доказвано със свидетелски показания, като свидетелските показания са недопустими и за установяване на договори на стойност над 5000 лева. В конкретния случай обаче въззивният съд не е сторил заключение, че между страните е сключен предварителен договор за продажба. При съпоставката на доказателствата съдът приема, че получените суми от ответника при пенсионирането му, както и сумата за уравняване на дела му от делба на недвижим имот, са били преведени с оглед закупуване на жилище и във връзка със сключения договор за наем, който за съответния срок ще допълни продажната цена до пълния й размер. Правен въпрос по преценката на доказателствата не се поставя. Ето защо следва да се приеме, че касаторът не е поставил правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, и допускането на касационното обжалване не се налага.
Ответникът претендира заплащане на сторените разноски, от които му се дължат 250 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие в касационната инстанция. За сторените разноски пред другите инстанции касационният съд, предвид недопускането на касационното обжалване, не може да се произнесе.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 158 от 17 юни 2013 г., постановено по в.гр.д. № 278 по описа на окръжния съд в гр. Сливен за 2013 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „”, ап. , да заплати на С. С. М. от [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „”, ап. , сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: