О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
[населено място], 14.03.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №477/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на Р. Т. А., С. С. С. и Р. Р. С. от [населено място], чрез адв. А. Р., Ш. срещу решение от 23.02.2012г., постановено по в.т.дело № 616/2011г. на Шуменския окръжен съд. Искането е за отмяна на решението като постановено в противоречие с материалния закон. Касаторите се позовават на критериите за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] в писмен отговор заявява становище за недопустимост на касационното обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване валиден въззивен съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Съдът е сезиран от [фирма] – Шумен с обективно съединени искове по чл. 266, ал.1, чл.86, ал.1 ЗЗД срещу ответниците – касатори, като възложители по договор за изработка, обединени в гражданско дружество по чл.357 ЗЗД с наименование “С. Б.”. В исковата молба ищецът твърди, че ответниците са останали задължени с данъчната основа по фактура №185/30.05.2006г. С фактурата е фактурирано дължимото възнаграждения за последния и окончателен етап от възложената работа, уговорена с договор от 10.05.2006г. С подписването на фактурата и плащане на ДДС по нея се установявало окончателното приемане на уговореното в договора възнаграждение. С решение от 2.12.2009г., постановено по гр.дело № 2824/2008г. Шуменският районен съд е отхвърлил исковете като неоснователни. Решението е потвърдено с решение на Шуменския окръжен съд от 20.04.2010г. по в.т.д. № 150/2010г. Съдилищата по същество са приели, че осчетоводяването на фактурата от гражданското дружество и плащането на ДДС не могат да заместят приемането на работата чрез съставяне на приемателно-предавателен протокол по чл.10 от договора и чл.170, ал.1 ЗУТ.
Делото е за втори път пред ВКС, ТК. С решение № 138 от 17.10.2011г. по т.д. № 728/2010г. е отменено решението на Шуменския окръжен съд и е даден отговор на правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, а именно, че с подписването на фактура №185/30.05.2006г. от представител на ответниците, отразяването на фактурата в счетоводните регистри на гражданското дружество, ползването правото на приспадане на данъчен кредит, са взе обстоятелства по силата на презумцията на чл.301 ТЗ за приемане от поръчващия на фактически изпълнените СМР по договора за строителство, въпреки отказа на поръчващия да подпише двустранен приемателно-предавателен протокол, така както е предвидено в т.10 на договора. Делото е върнато за ново разглеждане на съда по същество за установяване на размера на данъчната основа на фактура №185/30.05.2006г.
При новото разглеждане на делото въззивният съд се произнесъл по основния спорен въпрос дали е изпълнен договора и дали работата е приета от възложителя. Съдът е приел, че липсата на подписан приемателно-предавателен протокол, съобразно договора и ЗУТ, при установената фактическа обстановка, не може да обоснове липса на приемане на работа. Окръжният съд се е позовал на чл.301 ТЗ, във връзка с оспорването на автентичността на фактурата, че когато едно лице действа от името на търговец, без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. С плащането на последната фактура, която трябва да се издаде след завършване на СМР и предаване на обекта, поръчващия е потвърдил фактическото потвърждаване на сделката и приемане на работата. За неоснователни са приети възраженията на ответника за неоснователност на претенцията по ф-ра №185 със съставения протокол по чл.117 от ЗДДС, който не само не може да удостовери неизпълнение на работата, но същия е съставен три години след плащане на ДДС и с оглед на целите на процеса.
По Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК:
В раздел първи на Изложението касаторът отново поставя въпрос, по който е дадено разрешение от ВКС, ТК с отменителното решение от 17.10.2011г. Съгласно чл.295, ал.1 ГПК второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано само за нарушения допуснати при повторното разглеждане на делото. В този смисъл е налице преклузия по разрешения с решението на ВКС повторно поставен от касатора въпрос дали фактурата представлява доказателство за приемане на работата.
В раздел втори на Изложението касаторът поддържа, че съдът се е “произнесъл по съществен материалноправен въпрос решаван противоречиво от съдилищата “, като се позовава на решение на Варненския административен съд. Няма конкретно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице и допълнителната предпоставка на т.2 на чл.290, ал.1 ГПК, доколкото решенията на административните съдилища не се включват в понятието “ практика на съдилищата “, съгласно т.3 на цитираното ТР.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и по т.3 на Изложението. Касаторът не формулира правен въпрос и се позовава само на една от хипотезите на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не е налице както основният, така и допълнителния критерий – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Двете хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – точното приложение на закона и развитие на правото формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл аргументи не са изложени от касатора. Позоваването на нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е достатъчно за допускане касационното обжалване на въззивното решение. Доводите, че при новото разглеждане на делото, след връщането му от ВКС, въззивният съд се е произнесъл без да разреши спора за размера на данъчната основа на фактура №185/30.05.2006г. е довод за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.
В обощение, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане. С оглед на изхода на касационното обжалване на ответника ще следва да се присъдят документираните разноски в договор за правна защита от 1.06.2012г. в размер на 1100 лв.
Водим от горното ВКС, ТК състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.02.2012г., постановено по в.т.дело№616/2011г. на Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. Т. А., ЕГН [ЕГН], С. С. С., ЕГН [ЕГН] и М. Р. С. ЕГН [ЕГН] , всички от [населено място] да заплатят на [фирма] – [населено място] разноски 1100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: