О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София,17.02.2015г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №6686/2014г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. на Р Б срещу решение от 04.06.2014г. по гр.д.№719/2014г. на АС София, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
Жалбоподателят – П. на РБ, чрез процесуалния си предствител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищатал
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение в частта, с която предявените от И. Й. Д. срещу П. на РБ искове с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за вреди са отхвърлени съответно за разликата над 5000лв. до 20000лв. по отношение на обезщетението за неимуществени вреди и за сумата 1072,16лв. обезщетение за имуществени вреди, е осъдил осъдил П. на РБ, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ да му запрати сумата 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, съставляващи разлика над сумата 5000лв. до сумата 20000лв, 200лв. обезщетение за имуществени вреди от платен адвокатски хонорар в наказателното производство, 872,16лв. обезщетение за имуществени вреди от пропусната полза от лихва, която ищецът би могъл да получи за периода 25.11.2005г.-21.01.2008г. върху внесената като гаранция сума 3000лв., ведно със законната лихва върху горепосочените главници считано от 11.10.2007г. до окончателното изплащане, и 371,16лв. Със същото решение е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част.
На основание чл.280, ал.2 ГПК решението в частта му, с която са присъдени обезщетения за имуществени вреди на основание чл.2, ал.1,т.2 ЗОДОВ, не подлежи на касационен контрол и жалбата по отношение на същото следва да се остави без разглеждане.
Установено е по делото, че на 28.06.2004г. е било образувано наказателно производство срещу ищеца по чл.282, ал.1 НК – за това, че през периода 01.01.1999-31.12.1999г., в качеството си на длъжностно лице – председател на Съвета на директорите на „Заводски строежи-М. И., не е изпълнил служебните си задължения и е превишил властта си, като е договарял сам със себе си – подписал е 18бр. фактури от името на изпълнителя и на възложителя и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици в размер на 254125лв. за дружеството.
Установено е също така, че с определение от 25.11.2005г. по нохд 913/2005г. на ОС Стара загора мярката за неотклонение „задържане под стража” е заменена с „парична гаранция 3000лв.”, като през времето 21-25.11.2005г. ищецът е бил „задържан под стража”. Прието е, че с Постановление от 02.06.2007г. на Прокурар при ОП-С. Загора наказателното производство срещу И. Д. е било частично прекратено-по отношение на обвиненията за престъпление по чл.282, ал.1, чл.257, ал.1, по чл.212, ал.4 и почл. чл.203, ал.1 НК, като делото е изпратено по компетентност на РП С. Загора за продължаване на производството по чл.202, ал.1 и 2 НК, като с постановление от 03.10.2007г. наказателното производство срещу него е прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК, тъй като не са налице данни за престъпление от общ характер и постановлението не е било обжалвано, т.е влязло е в сила на 11.10.2007г. Установено е, че с постановление от 21.01.2008г. е отменена взетата по нохд №.913/2005 на ОС Стара Загора мярка за неотклонение „парична гаранция”, като е разпоредено след влизането му в сила внесената с вносна бележка от 25.11.2005г. сума 3000лв. да бъде освободена.
При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника във връзка с неаснователното му обвиняване, респективно, че във връзка със същото е претърпял неимуществени вреди. Съдът е отчел последиците от преживяното стресово разстройство, вкл. изпадането в тежко физическо и психическо състояние за около половин-една година след задържането, съпътствано с чувство на тревожност, разстройване, неспокоен сън, хипертонични кризи, липса на апетит. При определяне на дължимото обезщетение е взета предвид и продължителността на негативното засягане на правата на личността – в случая за период от около 3години и 3 месеца, и интензитета на това засягане – чрез водене на досъдебно производство, включващо мярка за неотклонение „задържане под стража” за 4 денонощия, и многократно изменение на обвинението срещу ищеца /4 обвинителни акта/, което е довело и до допълнително напрежение и затрудняване на защитата му.
Съдът е приел, че настъпилите негативни последици за ищеца са били дълготрайни и многопосочни, вкл. за професионалната му кариера и достойнството му, поради което е определил, че за обезвредата им следва да се присъди сумата 20000лв и е уважил иска до този размер, като го е отхвърлил за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 40 000 лева, но не се е произнесъл по направеното от прокуратурата възражение за изтекла погасителна давност.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства, за задължението на въззивния съд да се произнесе по направено възражение за настъпила погасителна давност в отговор на исковата молба и във въззивната жалба по повад прекратяване на наказателно преследване за част от повдигнатите обвинения и за приложението на критерия за справедливот на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Представя решения на ВКС и въззивен съд за критериите при определяне обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото.
С оглед данните по делото и изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси за задължението на въззивния съд да се произнесе по направено възражение за настъпила погасителна давност в отговор на исковата молба и във въззивната жалба по повад прекратяване на наказателно преследване за част от повдигнатите обвинения и за приложението на критерия за справедливот на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /т.3 от ТР№3/2004г. ОСГК на ВКС/, тъй като постановяване на решението в частта му, с която е присъдено обезщенение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, е довело до разрешаването на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.06.2014г. по гр.д.№719/2014г. на АС София, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лева.
Оставя без разглеждане касационната жалба на П. на РБ срещу решението в частта му, с която е уважен иск по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ и е присъдено обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно преследване.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание и призоваване на страните.
Определението може да се обжалва с частна жалба в седмичен сорк от съобщаването му на страните в частта му, с която е оставена без разглеждане касационната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: