2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
гр. София, 17.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 1771 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. С. С. против определение №723/01.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 5949/2016г. от 5-ти състав на Апелативен съд – София.
Ответникът по частната касационна жалба не е представил писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на АС – София е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. Съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ е недопустим, тъй като наказателното производство, за забавянето на което се претендира обезщетението, е прекратено на 28.06.2016 г., т.е. след 15.12.2015 г., от която дата е в сила разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗОДОВ. Предвид датата на предявяването на иска, допустимостта му следва да е обусловена от изчерпването на административната процедура за обезщетяване на вреди по ЗСВ, като това е положителна процесуална предпоставка за предявяването на иска. Тъй като липсват данни за изчерпването на административната процедура, съдът е приел, че предявения иск е процесуално недопустимо, с оглед липсата на положителната процесуална предпоставка, посочена по-горе.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочения процесуалноправен въпрос е относно допустимостта на предявен иск с правно основание чл.2 б.”б” ЗОДОВ, без да е спазена административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а” ЗСВ.
В цитираното решение № 579/10.12.2010 г. по гр.д.№ 377/2009 г. на ІV гр.отд. на ВКС не се съдържа отговор на поставения правен въпрос, доколкото към момента на постановяването на това решение нормата на чл.2б ЗОДОВ не е била в сила, тя е приета по-късно. Липсата на произнасяне от страна на ВКС с цитираното решение по поставения правен въпрос, касаещ допустимостта на предявения иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, води и до липса на соченото противоречие с възприетото от въззивния съд с обжалваното определение. Същата липса на противоречие се отнася е към цитираното второ решение на ВКС – №362/21.11.2013 г. по гр.д.№ 92/2013 г. на ІV гр.отд., доколкото правния въпрос, по който се е произнесъл ВКС с него и който е обосновал допустимостта на касационното обжалване по това дело, в която част се формира задължителната съдебна практика, е относно допустимостта на иска с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, но преди изменението с ДВ бр.98/2012 г., т.е и в това решение липсва произнасяне по така посочения правен въпрос, респ. липсва и соченото противоречие.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване не обжалваното определение на въззивен съд.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №723/01.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 5949/2016г. от 5-ти състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.