О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 240
гр. София,18.04.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2748 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК, вр. §74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ бр.86/2017 г.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №1212 от 29.05.2017 г. по гр.д.№6144/2016 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №4202 от 09.08.2016 г. по т.д.№479/2013 г. на ОС Благоевград в частта, с която [община] е осъдена да заплати на И. Г. Г. в качеството й на [фирма] на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 24 088.12 лв., ведно със законната лихва от 24.10.2013 г. до окончателното изплащане, стойност на извършени СМР за поддържане на улично осветление на територията на общината за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. и на дължимия неизплатен остатък за извършени до 08.02.2008 г. СМР за извеждане на електромерни табла и доставка и монтаж на 45 броя електромерни табла, с която сума общината се е обогатила неоснователно.
В жалбата се навеждат доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, спрямо първия от които не се поддържа наличие на някое от селективните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, а спрямо втория – че е решен в противоречие с разрешенията, дадени в решение №219 по т.д.№871/2012 г. на ВКС, ТК, решение №343 по гр.д.№2733/2013 г. на ВКС, ГК, ТР №2/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение №305 по гр.д.№1110/2011 г. на ВКС, ГК: 1. Когато не е налице произнасяне на съда в диспозитива на влязло в сила съдебно решение за наличие на нищожен договор, а нищожността на договора е разгледана само в мотивите на съда, то следва ли последващ съд, пред който ищецът се позовава на посоченото влязло в сила решение, да се позове единствено на посочената в мотивите нищожност на договора, за да определи правното основание на предявения иск и реши правния спор, позовавайки се на тази нищожност. 2. При нищожен договор, който касае извършени СМР, когато резултатът се е проявил в правната сфера на ответника, как следва да се определи размерът на дължимата сума и следва ли да бъде определяно и обогатяването на дължащия и обедняването на престиралия, след което да се определи по-малката сума.
Ответникът по касационната жалба – И. Г. Г. в качеството й на [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претенидра присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че правното основание на иска, изведено от твърденията в исковата молба /отхвърляне с влязло в сила решение на претенция за заплащане на исковите суми на договорно основание, предвид приета от съда нищожност на договора/, е чл.59 от ЗЗД – обезщетение за неоснователно обогатяване. Посочил е, че от събраните по делото доказателства, вкл. и приетото по делото заключение на СТЕ и двустранно подписани протоколи, се установява обедняването на ищеца чрез направени разходи за материали и труд по изпълнение на СМР и услуги на територията на общината и обогатяването й без правно основание, чрез спестяване на разходите за тяхното извършване, поради което е достигнал до извод, че в полза на ищеца следва да се присъди по-малката от установените по делото стойности – стойността на действително извършените разходи и стойността на разходите по действителни пазарни цени.
Настоящият състав намира, че решението в обжалваната част, не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
Освен, че касаторът не е въвел твърдения за наличие на някое от селективните основания по чл.280, ал.1 от ГПК по отношение на първия от формулираните въпроси, то същият не е обусловил решаващата воля на съда – по същество въззивният съд е приел /в съответствие с разпоредбата на чл.298, ал.1 от ГПК/, че с влязлото в сила съдебно решение между страните, в предходен процес, със сила на пресъдено нещо е отречена дължимостта на исковата сума /претендирана и в настоящето производство/ на предявеното от ищеца основание – сключен договор, респективно в обжалваното решение е приета липса на възможност за ищеца да се защити с друг иск, освен с този по чл.59 от ЗЗД, като валидността на посочения договор не е обсъждана от въззивния съд.
От друга страна, вторият от поставените въпроси, макар и обусловил решаващата воля на въззивния съд, не е решени в противоречие с константната задължителна практика на ВКС, включително и с тази, цитирана от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК /решение №219 по т.д.№871/2012 г. на ВКС, ТК, решение №343 по гр.д.№2733/2013 г. на ВКС, ГК, ТР №2/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение №305 по гр.д.№1110/2011 г. на ВКС, ГК/ – изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.59 от ЗЗД и практиката по приложението й е изводът на въззивния съд, че ответната община е дължала заплащане на по-малката сума между обедняването /размерът на направените от ищеца разходи за СМР/ и обогатяването /пазарната стойност на тези разходи/, установени по делото.
С оглед изхода на делото, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение в размера на 2 000 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1212 от 29.05.2017 г. по гр.д.№6144/2016 г. на САС в частта му, с която е потвърдено решение №4202 от 09.08.2016 г. по т.д.№479/2013 г. на ОС Благоевград в частта, с която [община] е осъдена да заплати на И. Г. Г. в качеството й на [фирма] на основание чл.59 от ЗЗД сума в общ размер от 24 088.12 лв., ведно със законната лихва от 24.10.2013 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА @@23@[ЕИК] да заплати на И. Г. Г., в качеството й на [фирма] [ЕИК] сумата от 2 000 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.