ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 240
София,19.ІІІ.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3330 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на експерт-юрисконсулт З..С. като процесуален представител на Върховния касационен съд на РБ /ВКС/ срещу въззивното решение на СГС от 01.VІ.2018г. по в.гр.д. № 4161/2018г.
Ответникът по касационната жалба Л. С. С. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Й. Й. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим въззивен съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 01.VІ.2018г. СГС е отменил решението на СРС от 23.І.2018г. по гр.д. № 56107/2017г. в отхвърлителните му части по исковете по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ и вместо него е постановил друго, с което е отменил уволнението на Л. С. със заповед от 31.V.2017г., възстановил го е на заеманата преди това длъжност директор на дирекция „Финанси и счетоводство” в администрацията на ВКС и му е присъдил 20113.39лв. обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от 16.VІІІ.2017г. до окончателното изплащане, както и 2628.97лв. разноски. Присъдена е и държавна такса.
За да оцени като незаконно уволнението на ищеца поради съкращение в щата, въззивният съд е приел, че съкращаването е намаляване за в бъдеще на числеността на персонала, водещо до преустановяване на някои трудови функции и прекратяване на трудовите договори с изпълняващите ги лица. Съдът е приел, че съгласно чл.114 ал.1 т.12 ЗСВ председателят на ВКС е компетентен да одобрява щатното разписание на администрацията на съда, но не е компетентен да определя броя на служителите, включително чрез съкращаване на щатни бройки, с такава компетентност разполага съдийската колегия на В. по силата на чл.30 ал.5 т.8 и чл.341 ал.2 ЗСВ – тя може както да увеличава, така и да намалява, т.е. съкращава, броя на служителите по предложение на или след съгласуване със съответния административен ръководител, съобразявайки степента на натовареност във всеки орган и при съгласуване с Комисията по бюджет и финанси на В.; щатното разписание се изготвя от звеното за управление на човешките ресурси съобразно класификатора по чл.341 ал.1 ЗСВ и общата численост на администрацията на ВКС, определена от съдийската колегия на В., според чл.92 ал.3 от ПАВКС, която разпоредба е аргумент в посока на извода, че от работодателската власт на председателя на ВКС, произтичаща от чл.114 ал.1 ЗСВ и чл.5 ПАВКС, е извадено правомощието да определя общата численост на служителите в администрацията; в ЗСВ не се съдържа законова делегация на правото на съдийската колегия към председателя на ВКС да определя броя на съдебните служители – съдийската колегия е висшестоящ орган по отношение на работодателя ВКС, който има определени със специален закон правомощия; тъй като е безспорно по делото, че съдийската колегия не е взела решение за намаляване броя на съдебните служители, респективно, за съкращаване на щатни бройки, вкл. и тази на ищеца, липсва валидно взето от компетентен орган решение за това, обосноваващо незаконността на уволнението.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по два въпроса, като се твърди и очевидна неправилност на въззивното решение.
ВКС на РБ намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по въпроса „е ли в правомощията на председателя на ВКС да намалява или премахва бройки в щатното разписание на съдебните служители преди произнасянето на съдийската колегия на В. при условията на чл.30 ал.5 т.8 ЗСВ” в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въпросът е относим към решаващите изводи на въззивния съд и следва да се провери съответствието на даденото му разрешение с това по гр.д. № 1086/2011г. на ВКС ІV ГО с оглед наличието на сходство между казусите.
Първият поставен въпрос относно задължението на съда да обсъди всички обстоятелства, доводи и възражения не е основание за допускане на касационно обжалване. По въпроса съдът се е произнесъл в съответствие със сочената практика на ВКС, тъй като е взел предвид доводите на касатора по приложението на чл.30 ал.5 т.8, чл.341 ал.2 и чл.114 ал.1 т.1, т.12 и т.13 ЗСВ и на чл.92 ал.3 ПАВКС, приемайки, че призната от ЗСВ работодателска компетентност на председателя на ВКС е само относно утвърждаването на щатно разписание и че в нея не се включва правомощието да определя общата численост на служителите в администрацията, което е право на съдийската колегия на В., и /доводът/ че определянето на броя на служителите няма нищо общо със съкращаването на щата, приемайки, че съкращаването в щата е намаляване за в бъдеще числеността на персонала. Д., че утвърденото от председателя на ВКС щатно разписание не може да предвижда численост, надхвърляща определената от съдийската колегия, но в тези граници той е този, който определя, изменя, допълва структурата, вида, наименованието на звената, числеността и длъжностите в тях, е заявен в писмената защита на касатора, представена след проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, поради което въззивният съд не е следвало да го взема предвид, следователно поставеният въпрос във връзка с него е неотносим към решаващите изводи в атакуваното решение.
Не е налице основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, обосновано с твърдения за нарушение при тълкуването на чл.114 ал.1 т.12 и т.13 ЗСВ и за очевидна неправилност с оглед теорията и задължителната съдебна практика на извода, че чл.92 ал.3 ПАВКС е аргумент, че от работодателската власт на председателя на ВКС, произтичаща от чл.114 ал.1 ЗСВ и чл.5 ПАВКС, е извадено правомощието да определя общата численост на служителите в администрацията.
Очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице при порок на въззивното решение, от съдържанието на което, без анализ на действията на съда и страните, на представените доказателства, на приложените норми, е явно допуснато особено съществено нарушение на процесуалния или материалния закон или на правилата на формалната логика. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, примерно, при прилагане на закон в обратния на вложения в него смисъл, или разрешаване на спора въз основа на несъществуваща или отменена норма или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Когато съдебният акт е постановен при неточно прилагане и тълкуване на закона, в противоречие с практиката на ВКС, с решения на Конституционния съд или на Съда на ЕС, при неправилно разрешаване на спорни въпроси относно приложимия закон, действието на нормите във времето, при необоснованост в резултат на неправилно възприемане на фактическата обстановка или на необсъждане на доказателства и др., допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на предвидените в чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК предпоставки.
Твърденията на касатора за наличие на очевидна неправилност са такива за необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон, които представляват касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК, но не обосновават порок, притежаващ характеристиките на явно тежко нарушение на процесуалния или материалния закон или на правилата на формалната логика. Преценката дали такива нарушения са допуснати или не изисква проверка и анализ на процесуалните действия на съда и страните, на събраните по делото доказателства и съпоставянето им с формираните изводи от фактическа и правна страна. Такава преценка касационният съд може да извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането.
На жалбоподателя следва да бъде указано, че за касационното обжалване се дължи държавна такса в размер на 442.26 лв., за внасянето на които по сметката за държавни такси на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да бъдат представени доказателства.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС ГО, ІІ Б състав, № 3472 от 01.VІ.2018г. по гр.д № 4161/2018г.
УКАЗВА на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесени по сметката за държавни такси на ВКС 442.26 лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за преценка за следващите се процесуални действия след изтичане на срока за изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: