Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
1284_16_opr_288_124gpc_79zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 19.04. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1284 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Ф. Ю. и С. С. Ю. срещу въззивно решение от 04.01.2016 г. по гр.д. № 661 /2015 г. по описа на Шуменския окръжен съд, г.о., в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение на Районен съд Нови Пазар, с което е отхвърлен предявеният от двамата жалбоподатели срещу Р. А. Х. (А. А. А.), Зина А. В., В. А. К., Искрен А. Ч., Б. С. М., З. Х. К., Хадтидже С. М. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на поземлен имот в землището на [населено място], [община], с площ 33.2 дка, индивидуализиран в решението. В частта относно друг недвижим имот – нива с площ 10.301 дка въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Р. А. Х. (А. А. А.), Зина А. В., В. А. К., Искрен А. Ч. и Б. С. М. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
Ищците се позовават на десетгодишна придобивна давност, изтекла до снабдяването им с констативен нотариален акт за собственост през 2011 г.
За да отхвърли иска, въззивният съд е приел следното:И двете страни се легитимират с документи за собственост. Ищците – с констативен нотариален акт за собственост, съставен по обстоятелствена проверка през 2011 г., а ответниците – с решение на ПК от 07.12.1994 г., имащо значение на констативен нотариален акт за собственост (чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ). Съдът е преценил доказателствената сила на констативния нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка, въз основа на приетото с ТР № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС Приел е, че в случая, тъй като всяка от страните се легитимира с документ за собственост, всяка страна следва да докаже фактическия състав на придобивното си основание. Ищците следва да докажат изтеклата в тяхна полза придобивна давност. Показанията на свидетелските на ищците за владение по отношение на едната нива (процесната за касационното производство, с площ 33.2 дка), единият от които е баща на ищцата, се опровергават от показанията на свидетелите на ответниците – владението е било прекъсвано. Нивата е обработвана от някои от ответниците в периода до 2001 и 2004 г. или от арендатори в периода от 2005 до 2009 г., които са плащали на ответниците. В случая доказването на ответниците е насрещно, достатъчно е представените от тях доказателства (показанията на посочените от тях свидетели) да разколебават и оборват главното доказване на ищците. Следователно – не са събрани категорични доказателства за твърдяното от ищците да са осъществявали фактическа власт върху целия имот с площ 33.2 дка през правнорелевантния период от 10 години преди снабдяването им с нотариален акт при твърдените условия . От това следва извод за неоснователност на иска по отношение на тази нива.
По отношение на другата нива от 10.301 дка (за която въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила) свидетелите на ответниците не са опровергали твърденията на свидетелите на ищците за непрекъснато, спокойно и явно владение. Ответната страна не е ангажирала доказателства оборващи презумпцията за анимуса на държателите (ищци). От това следва извод за неоснователност на иска по отношение на втората нива.
Съдът е приел по отношение на наведените с въззивната жалба доводи, че обстоятелството нищожни ли са или не решенията за съдебна делба на процесните имоти, не рефлектира върху допустимостта и основателността на исковите претенции предвид сочения от ищците придобивен способ (придобивна давност).
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателите извеждат следния правен въпрос: Дали съдът следва да разграничава материалноправното действие на придобивната давност като сложен юридически факт от процесуалноправното и действие, изразяващо се в позоваване на придобивното право чрез предвидените в закона средства, за който твърди, че е от значение за конкретното дело.
Въпросът не е обуславящ. В. съд е разгледал твърдението за придобивна давност така, както е бил сезиран с него – като основание на иска, предявен от ищците (жалбоподатели в касационната инстанция) – като съдебно предявено придобивно основание. Не е допуснал смесване на материалноправни институти с процесуалноправни. Видно от посоченото за мотивите му, въззивният съд е изследвал елементите от фактическия състав на придобивната давност.
Жалбоподателите са навели допълнително следните въпроси:
Във връзка с довода, че по отношение на тях (жалбоподателите – ищци) са налице всички изброени предпоставки на придобивната давност – владение в продължение на 10 г., завършило със снабдяване с констативен нотариален акт за собственост, жалбоподателите извеждат материалноправния въпрос: дали въззивният съд е допуснал противоречие с нормативната уредба (чл.79-86 ЗС) и с приетото с ТР № 4 /2012 г. на ОСГК на ВКС, че законът (чл.69 ЗС) предполага намерение да се свои вещта.
Въпросът не е обуславящ. В. съд не е приел, че в полза на ищците не е изтекла придобивна давност поради това, че не са имали намерение за своене на имота , а защото е приел, че ищците не са упражнявали фактическа власт върху имота през отделни периоди на сочения от тях период от десет години, като през тези периоди владение е осъществявано от ответниците. Като не е установил упражняване на фактическа власт за определени периоди от време, съдът не е следвало да приема за установено, че за същите периоди от време намерението на ищците да своят имота се предполага по силата на закона. Или: презумпция за владение има, доколкото е установено упражняване на фактическа власт.
Към това може да се добави, че съответствието на изводите на въззивния съд с приетото в посоченото тълкувателно решение е видно от приетото за установено по отношение на другата нива (за която решението е влязло в сила). Съдът е изхождал от презумпцията за намерение (анимус), доколкото е установил упражняване на фактическа власт.
Като визират извършена между ответниците съдебна делба след възстановяване на правото им на собственост, жалбоподателите извеждат материалноправния въпрос: дали въззивният съд не е допуснал противоречие с т.1 от ТР № 3 /2013 г. на ОСГК на ВКС, като не е приел, че делба извършена без участието на един от съделителите е нищожна.
Видно от изложеното въпросът не е обуславящ. В. съд е приел, че въпросът няма значение за допустимостта и основателността на иска.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд изводът му за неоснователност на иска за нивата с площ 33.2 дка е основан на извод, че ищците не са доказали осъществяването на. наведеното като основание на иска придобивно основание (предпоставките на придобивната давност), а не на извод,че ответниците са придобили имота в резултат на съдебна делба. При извод, че ищците не са доказали основанието на иска си, съдът не е следвало да се занимава с доводите на ищците за липсата на право на собственост на ответниците.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по изведените правни въпроси.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни Р. А. Х., Зина А. В., В. А. К., Искрен А. Ч. и Б. С. М. искат да им бъдат присъдени разноски за особен представител, На основание чл.78,ал.7 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Шуменския окръжен съд сумата 230 лева за предоставената правна помощ за процесуално представителство съгласно чл.7,ал.2,т.3 и чл.9,ал.2 НМРАВ.
.Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 04.01.2016 г. по гр.д. № 661 /2015 г. по описа на Шуменския окръжен съд, г.о. по касационна жалба на Н. Ф. Ю. и С. С. Ю..
Осъжда Н. Ф. Ю. и С. С. Ю. да заплатят по сметка на Шуменския окръжен съд сумата 230 (двеста и тридесет) лева за възнаграждение за касационната инстанция на назначения на Р. А. Х. (А. А. А.), Зина А. В., В. А. К., Искрен А. Ч. и Б. С. М. особен представител.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.