3
определение по ч.гр.д.№ 2963 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
[населено място], 20. 05. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 2963 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от И. П. И. срещу определение № 867 от 19.03.2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по в.ч.гр.д.№ 869 от 2013 г., с което е потвърдено определение от 21.02.2013 г. по гр.д.№ 2366 от 2013 г. на Варненския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на И. П. И. за назначаване по реда на чл.29, ал.4 от ГПК на особен представител на малолетната му дъщеря П. И. И., който да я представлява при сключване на договор за прехвърляне на П. И. на недвижим имот в [населено място], [община], Област В. срещу погасяване на задължението на И. И. за заплащане на сумата от 29 000 лв., която дължи на дъщеря си за уравнение на дела й по съдебна спогодба по гр.д.№ 1721 от 2010 г. на Варненския окръжен съд.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на постановеното решение с посочена от касатора незадължителна практика на съдилищата в страната /решение № 296 от 31.03.1992 г. по гр.д.№ 98 от 1991 г. на ВС, Първо г.о., определение № 353 от 14.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 661 от 2010 г. на Поморийския районен съд, определение от 23.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 632 от 2011 г. на Поморийския районен съд, решение по гр.д.№ 533 от 2012 г. на Горнооряховския районен съд/ по въпрос, свързан с обстоятелствата, при които съдът назначава особен представител на малолетно дете.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на Варненския окръжен съд на 28.03.2013 г., а частната жалба е подадена още на 27.03.2013 г./.
Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който се дава разрешение по същество на друго производство- охранително производство по назначаване на особен представител на малолетно дете. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК тази частна жалба може да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, в тези случаи в изложението към жалбата жалбоподателят е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, както и да посочи в противоречие с коя практика на ВКС или други съдилища в страната е решен този въпрос в обжалваното определение или да обоснове защо този въпрос е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Ако не стори това, то е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.
В случая в изложението към касационната жалба жалбоподателят не е посочил такъв конкретен правен въпрос, касаещ конкретното дело и основния мотив на въззивния съд за потвърждаване определението на първоинстанционния съд за отказ да се назначи особен представител на малолетното дете. Поради това и с оглед приетото в горепосоченото Тълкувателно решение, касационното обжалване на определението не следва да се допуска.
Независимо от горното, касационното обжалване не следва да се допуска и тъй като не е налице противоречие между обжалваното определение и посочената от касатора практика на съдилищата: За да потвърди определението на първоинстанционния съд за отказ да бъде назначен особен представител на малолетната дъщеря на молителя И. И., въззивният съд е приел, че сделката, за сключването на която се иска назначаването на особен представител на малолетното дете П. И., е във вреда на детето и би била нищожна поради заобикаляне на закона, тъй като предвижда погасяване на парично задължение на И. И. към П. И. по дело за делба чрез прехвърляне на имот с много по-малка стойност от паричното задължение. В нито едно от посочените от касатора решения и определения на съдилищата няма произнасяне по такава конкретна хипотеза на сделка за прехвърляне на малолетно дете на недвижим имот вместо изпълнение на парично задължение, поради което няма как да има противоречие на обжалваното определение с тези решения и определения на ВС, Поморийския районен съд и Горнооряховския районен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на И. П. И. срещу определение № 867 от 19.03.2013 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по в.ч.гр.д.№ 869 от 2013 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.