Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
С., 20.09. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 3287 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по подадена от [фирма], [населено място], представлявано от Д. П. Т., чрез пълномощника си адв. Д. А. от АК-С., молба за отмяна вх. № 1066903 от 27.04.2016 г. на влязлото в сила решение № 189 от 29.10.2015 г. по гр.д. № 2462/2015 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което в производство по реда на чл. 290 и сл. ГПК, е отменено въззивно решение № 854/06.02.2015г. по гр.д. № 3705/2013г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отделение, и е отхвърлен предявеният от [фирма] против Б. Х. С., починал в хода на производството, заместен по реда на чл. 120 ГПК/отм./ от наследниците си по закон П. А. С. и А. Б. Ц., С. Х. С., починал в хода на производството и заместен от наследниците си А. С. С.-В. и първоначалните ответници Е. М. С. и Х. М. С., отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на общо 46.77% ид.ч. от следния недвижим имот – магазин-ателие № 1, в партера на шестетажна масивна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], със застроена площ от 70.53 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел ХІ-7, кв. 326 по плана на С.., м. „Г.-Г-6“, с площ на парцела от 442 кв.м., при съседи: [улица], парцел Х-6, парцел ХІІ-8, парц. II-11, парц. ІІІ-12 и парцел І-10, както и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ за отмяна на констативен нотариален акт № 20 от 29.07.1999г., том I, рег.№ 3114, дело 129/99г. на нотариус Д. И., с който те са признати са собственици на същия имот. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че предвид новооткритото обстоятелство, установено с удостоверение № 68-00-551 от 12.04.2016 г. на [фирма], че настоящ адрес [улица] се отнася до поземлен имот с пл. № 11, кв. 325, м.”Центъра”, нанесен в кадастрален лист 383 по плана на [населено място], заедно с построената в него сграда, находяща се на ъгъла на „С.”/стари имена [улица]и [улица]/ и [улица], район Т., Столична община, както и че данни за промяна в номерацията на посочения недвижим имот от 1945 г. до настоящия момент не са открити. Молителят твърди, че в случая придобитият от наследодателката на ответниците недвижим имот с нотариален акт № 1838/22.05.1931 г., д. № 1610/1931 г., находящ се в [населено място], [улица], одържавен по ЗОЕГПНС, сега имот с пл. № 11, кв. 325, м.”Центъра”, нанесен в кадастрален лист 383 по плана на [населено място], не е идентичен с недвижим имот с адрес: [улица], сега УПИ ХІ-7, кв. 326, м.”Центъра”, поради което не са били налице предпоставките на чл. 2, ал. 1 З. за обезщетяване на ответниците със съсобственост върху процесния недвижим имот – наследодателката им не е била собственик на недвижим имот с адрес: [улица], сега УПИ ХІ-7, кв. 326, м.”Центъра”, поради което същите нямат право на обезщетение със съсобственост върху изградения в имота търговски обект, индивидуализиран с А. № 232/1997 г., както и че са незаконосъобразни заповедите № РД-21-1339/21.12.1998 г. и № РД-23-083/29.04.1999 г. на областния управител на област С.. Представя описаното в молбата писмено доказателство – удостоверение № 68-00-551 от 12.04.2016 г. на [фирма], за което твърди, че представлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд.
Ответниците по молбата за отмяна А. С. С. и П. А. С., и двете от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Г. от АК-С. и А. Б. С., Х. М. С. и Е. М. С., всички със съдебен адрес в [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Н. от АК-С., в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК я оспорват като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и становището на ответната страна намира следното:
Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена срещу влязло в сила съдебно решение от процесуално легитимирано лице. От представеното удостоверение е видно, че то е издадено на 12.04.2016 г., а молбата за отмяна е подадена на 27.04.2016 г., поради което следва да се приеме, че молбата е постъпила в законовия тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и се явява процесуално допустима. Същата е вписана на основание чл. 112, б.”к” ЗС в Службата по вписванията – С. и е внесена дължимата държавна такса, поради което молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане в открито съдебно заседание молба за отмяна вх. № 1066903 от 27.04.2016 г., заявена от [фирма], [населено място], с искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 189 от 29.10.2015 г., постановено по гр.д. № 2462/2015 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: