Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
3041_16_opr_chj_274(3)&225gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 21.09.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 3041 /2016 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. Т., А. К. И., В. Н. Т. срещу определение № 1898 от 06.06.2016 г. по възз. ч. гр. д. № 2005 /2016 г. на Софийския апелативен съд, т.о., 3-ти с-в, с което е потвърдено първоинстанционно определение на Софийски градски съд по гр.д. № 13360 /2014 г., с което е отхвърлено искането на частните жалбоподатели за главно встъпване по делото по реда на чл.225 ГПК.
Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение и потвърденото с него определение са незаконосъобразни и искат допускане на касационно обжалване и отмяната им.
Насрещните страни Н. Л. Т., И. Х. Д. и П. Д. З. твърдят в отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално, че частната жалба е неоснователна.
Е. Н. Т. в писмен отговор, че частната жалба е допустима и основателна.
Въззивният съд е приел, че предмет на висящото исково производство на СГС е претенция, предявена на основание чл.526,ал.2 ГПК от Н. Л. Т., И. Х. Д. и П. Д. З. срещу Е. Н. Т. за присъждане на необходимите разноски за премахване на незаконно преустройство, осъществено от ответницата, за което тя е осъдена с влязло в сила решение. С подадената молба за главно встъпване се иска да бъдат задължени страните по главния иск да не извършват действия по общите части на сградата във връзка с изпълнението на влязлото в сила решение по посоченото гражданско дело на СГС, с което е уважен иск на ищците срещу ответницата по настоящото дело с правно основание чл.109 ЗС. Доколкото предметът на претенцията, с която се иска главно встъпване, се различава от главния иск, не е налице изискуемата тъждественост между предмета на спорното право и претендираното с молбата за главното встъпване право, поради което не са налице предвидените в чл.225 ГПК предпоставки за уважаването и.
Видно от изложеното за мотивите на обжалваното определение, единственият обуславящ процесуалноправен въпрос е дали е налице изискуемата от разпоредбата на чл.225 ГПК тъждественост между предмета на спорното право – разглеждания по делото иск с правна квалификация чл.526,ал.2 ГПК и претендираното с молбата за главното встъпване право – иск с правна квалификация чл.109 ЗС.
А въпросът дали понятието „предмет на спора” е тъждествено на понятието „правно основание” не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел наличието на такова тъждество, нито го е отрекъл, нито е следвал да се произнася по такъв въпрос.
Въпросът не е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешенията в посочените определения на ВКС, в които са разгледани различни хипотези.
В определение № 23 от 19.01.2011 г. по гр.д. № 505 / 2010 г. на ВКС, І г.о. е прието, че няма идентичност между субективните права по отрицателен установителен иск за собственост и иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД Установяването на правото на собственост по първоначалния иск е условие да се уважи искът по чл.19,ал.3 ЗЗД.
Обратно на твърдяното, въпросът е разрешен в съответствие с разрешението в посоченото определение, доколкото в него, както и в обжалваното, е прието, че за допустимостта на главното встъпване е необходима идентичност на субективното право, предмет на двата иска, но не и търсената защита.
В определение № 23 от 19.01.2011 г. по гр.д. № 505 / 2010 г. на ВКС, І г.о. е прието, че по иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД е допустимо главно встъпване чрез предявяване на установителен иск за собственост върху процесният имот.
В определение № 705 от 29.01.2012 г. по гр.д. № 611 / 2012 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че в първа фаза на съдебна делба е допустимо главно встъпване на трето лице, което твърди, че е притежава самостоятелни права върху обектите на делбата.
В определение № 17 от 18.01.2016 г. по гр.д. № 4567 / 2015 г. на ВКС, І г.о., е прието, че главно встъпване по предявен иск за собственост е допустимо и в хипотеза, при която искащите да встъпят главно лица заявяват свои права на собственост само върху идеална част от имота.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство, частните жалбоподатели нямат право на разноски, а искането на насрещните страни да бъдат осъдени частните жалбоподатели да им заплатят разноски е основателно за сумата 750 лева за адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1898 от 06.06.2016 г. по възз. ч. гр. д. № 2005 /2016 г. на Софийския апелативен съд, т.о., 3-ти с-в., по частна жалба на А. С. Т., А. К. И., В. Н. Т..
Осъжда А. С. Т., А. К. И., В. Н. Т. да заплатят на Н. Л. Т., И. Х. Д. и П. Д. З. сумата 750 лева разноски за адвокатско възнаграждение в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.