О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
С., 22.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………….………….…..……. и с участието на прокурора ……………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т.. д. № 1219 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ГПК, ал. 3, т. 1 ГПК (във вр. чл. 83, ал. 2 ГПК).
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4790 от 14.ІІІ.2018 г. на „Г.” („G.”) АД-С., подадена чрез неговия юрисконсулт против определение № 558 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 15.ІІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 5530/2017 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това акционерно дружество, но с погрешно посоченото фирмено наименование „Г.”, насочена срещу първоинстанционното определение № 5610/26.ІХ.2017 г. на СГС, ТК, с-в VІ-8, по т. д. № 2067/2013 г.: за отказ от освобождаване на търговеца от задължението му за заплащане на държавна такса в размер на 1 242.84 лв., дължима по сметката на САС по повод подадената въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение № 1450/19.VІІ.2017 г., което искане е било въведено с довод за наложен запор от ЧСИ с рег. 711 „върху разплащателните средства на дружеството” в пет конкретно посочени в запорното съобщение търговски банки.
Единственото оплакване на търговеца частен касатор, оказало се посочено в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон: „чл. 47, ал. 1 от Хартата на основните права и свободи”. Поради това дружеството „Г.” претендира касирането му – „ведно с последиците, които законът свързва с това”.
Както в самата частна касационна жалба, така и в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към нея, софийският търговец неин подател обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз по следните два „фундаментални” процесуалноправни въпроса, които същевременно били и такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:
1./ „При наличието на какви предпоставки би следвало юридическите лица да бъдат освобождавани от заплащането на държавни такси по образувани от тях граждански дела?”;
2./ „Допустимо ли е и при какви обстоятелства да се допусне разсрочване или отстрочване на задължението за внасяне на дължима държавна такса по образувано съдебно производство пред граждански съд?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди отказа на първостепенния съд да освободи [фирма]-С. от заплащане на държавна такса по с/ка на САС в размер на 1 242.84 лв. (хиляда двеста четиридесет и два лева и осемдесет и четири стотинки) по неговата въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, въззивната инстанция е приела с атакуваното в настоящето производство определение, че са неоснователни възраженията на този търговец /юридическо лице по см. на 63, ал. 3 ТЗ/ за допуснати нарушения на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, както и на чл. 47 от Хартата на основните свободи в Европейския съюз, препращайки в тази връзка към мотивите на определение № 707/24.ХІ.2017 г. на състав на ІІ-ро т.о. на ВКС по ч.т. дело № 2792/2017 г.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора /т.е. на преценката/ и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че само първият въпрос е бил предмет на произнасянето на САС с обжалваното определение, докато вторият има изцяло хипотетичен характер. При преценка дали разрешаването на този първи, релевиран от настоящия частен касатор правен въпрос, се явява в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, ще следва да се посочи, че са по начало неотносими тези негови решения, отнасящи се до юридически лица, които нямат качеството търговци. При положение че молбата на дружеството настоящ частен касатор (с вх. № 120845/21.ІХ.2017 г.) няма за свой предмет искане за намаляване, респ. за отсрочване или разсрочване на задължението му за заплащане на държавтна такса по въззивината му жалба срещу първоинстанционното решение, неотносима е и практиката на Съда на ЕС, обективирана в решението му от 26 юли 2005 г. по делото P. P. P. vs. P..
Предвид постановката по т. 4 на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., не е налице и допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал.п 1 ГПК за допустимост на касационния контрол /по първия от релевираните от частния касатор два правни въпроса/, доколкото въвеждането й в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба е направено под формата на мнение, „че сегашната правна уредба, залегнала в нормата на чл. 83 и 84 от ГПК, следва да претърпи съществени изменения и допълнения, като се вземат адекватни законодателни промени, които да допускат не само физическите лица, изпаднали в затруднение и лишени от възможност да поемат и заплатят държавните такси по образувани и водени от тях съдебни дела да бъдат освобождавани от заплащането на държавна такса, но и подобна възможност да бъде предоставена на изкуствените правни образувания, като по този начин ефикасно би се гарантирал свободният достъп до правосъдието за всички правни субекти, чиито материални права са накърнени”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 558 на Софийския апелативен съд, ТК, V-и с-в, от 15.ІІ.2018 г., постановено по ч. гр. дело № 5530/2017 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав на САС с указание да се произнесе по реда на чл. 247, ал. 1, предл. 1-во ГПК относно вярното фирмено наименование на подателя на частна въззивна жалба с вх. № 140774/23.Х.2017 г. по описа на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2