О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 23.09.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 3922 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.
С частна жалба вх. Nо 6888/11.06.2015 год. Р. И. С. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 310 от 27.05.2015 година по ч.гр..д. Nо 2450/2015 година на ВКС- III г.о. , в частта , с която е потвърдено/ оставено в сила / Определение Nо 901 от 02.12. 2014 год. по ч.гр.д. Nо 5616/ 2014 година на ВКС-IVг.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу разпореждане на СГС от 13.01.2014 год. по ч.гр.д.11277/2013 год. както и в частта , с която е оставена без разглеждане частна жалба срещу отказа да се спре производството по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение нищожно, поради допуснати нарушение на подзаконовия нормативен акт, определящ реда и движението на делата при обжалване пред по-горна инстанция, при определяне на докладчика по делото. Иска се „анулиране“ на всички дела , произнасяне по всички искания по заявените частни жалби.Направено е искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната жалба на Р. С. е заявена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , насочена е срещу обжалваем съдебен акт – определението на ВКС, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу отказа за спиране на производството по чл. 229 ал.1т.4 ГПК и е процесуално допустима по на основание парг. 14 от ПЗР на ЗИДГПК/ ДВ. бр.50/ от 3.07.2015 год. / във вр. с чл. 274 ал.2 ГПК.
Определение Nо 310 от 27.05.2015 година по ч.гр..д. Nо 2450/2015 година на ВКС- III г.о. , в частта , с която е оставено в сила Определение Nо 901 от 02.12. 2014 год. по ч.гр.д. Nо 5616/ 2014 година на ВКС- IVг.о. и е оставена без разглеждане частна жалба на Р. С. срещу разпореждане на СГС от 13.01.2014 год. по ч.гр.д.11277/2013 год., като необжалваем съдебен акт е влязло в сила и не е предмет на инстанционния правораздавателен контрол по настоящото частно производство.
Определението на ВКС, с която е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение , с което е оставено без уважение искане за спиране на съдебното исково производство по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е правилно.
За да постанови обжалваното определение и остави чатната жалба без разглеждане , съставът на ВКС е приел, че определението на въззивния съд , с което е отказано спиране на исковото производство по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК , без да се засяга по същество въпроса за наличието на отношение на преюдициалност между висящите производства , е необжалваем съдебен акт , тъй като не касае нито една от визираните в чл. 274 ал.1 ГПК категории.
Определението за спиране на съдебното исково производство в рамката на висящия процес, на някое от визираните основания по чл. 229 от ГПК, е процесуално действие на съда , което има преграждащо развитието на производството , макар и с временен характер, действие . Обратното- отказът на съда да се спре делото конкретно на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, обективиран в нарочно определение по чл. 252 ГПК, не е процесуално действие , с което се прегражда развитието на процеса поради което и не попада в категорията на обжалваемите определение по см. на чл. 274 ал.1 т.1 ГПК.след като в закона изрично не е посочена обжалваемостта на тези определение , то не може да се приеме , че е налице определение , чиято обжалваемост попада в приложното поле на чл. 274 ал.1 т.2 ГПК.
Ето защо, макар и лаконични , изводите на касационния съд изложени в обжалваното определение са напълно законосъобразни и няма законово основание, което на обуслови отмяна на обжалваното определение по причина на нарушение на процесуалния закон.
Неоснователно частният жалбоподател поддържа довод за нищожност на атакувания съдебен акт. Нищожността като порок на съдебния акт предполага произнасяне от незаконен състав, неясно изразена воля до степен на невъзможност произнесеното определение да се дефинира като властническо волеизявление на съда. При извършената проверка на законосъобразността, настоящият състав на ВКС не констатира наличието на фактически или правни основания , които да обосновават извод , че обжалваното определение не съставлява валиден съдебен акт.
По искането за разноски- такива не се дължат на страната , когато същата е инициатор на производство по обжалване , приключило с при негативен за същата резултат.
По изложените съображения , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Р. И. С. срещу Определение Nо 310 от 27.05.2015 година по ч.гр..д. Nо 2450/2015 година на ВКС- III г.о. , в частта с което е оставена без разглеждане частна жалба на същия срещу отказ на съда да се спре съдебното производството на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК, като нобжалваем съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :