4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 240
С., 24.02. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1297/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. А. против въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 77 от 29.04.2010 год. по гр. дело № 82/2010 год., с което е оставено в сила решение № 148 от 30.06.2008 г. по гр. дело № 195/2006 год. на Л. окръжен съд в частта, с която е отнето в полза на държавата дворно място с площ 910 кв. м представляващо УПИ ІІІ-144 от кв. 7 по плана на[населено място] бряг, заедно с изградените в него три жилищни сгради и навес собственост на А. М. А. на основание чл. 28 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправните въпроси – допустимо ли е да се отнеме в полза на държавата единственото жилище на ответника, в което той живее, както и представлява ли Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност „трето лице”, на което частен документ може да се противопостави по смисъла на чл. 145 ГПК (отм.), за които поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност в писмен отговор на касационната жалба поддържа липса на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване в посочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като поставените правни въпроси не били предмет на обсъждане с обжалваното решение. Излага съображения и по същество в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвъредно първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 28 ЗОПДИППД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тези въпроси не обуславят изхода на делото и решаващите мотиви на съда по иска в уважената му част, предмет на обжалваното решение. Въпросите са получили отговор с решение № 87 от 29.01.2010 год. по гр. дело № 369/2009 год. на Върховния касационен съд в производство по чл. 290 ГПК, с което е потвърдено решението на въззивния съд в частта, с която е отнето в полза на държавата на жилищен имот в[населено място] на [улица], етаж 3, вход Б, апартамент № 3 в ж. б. „Г. И.”, собственост на жалбоподателя.
По въпроса – допустимо ли е да се отнеме в полза на държавата единственото жилище на ответника в спорното исково производство при положение, че нормата на чл. 23, ал. 7 ЗОПДИППД изключва това имущество от обхвата на обезпечителните мерки с посоченото решение има формирана задължителна съдебна практика и тя е в смисъл, че разпоредбата на чл. 23, ал. 7 е относима към условията и обема на обезпеченията. Несеквестируемостта на жилището на длъжника, когато е единствено, не може да се противопостави на държавата, когато основанието е отнемане на имущество придобито от престъпна дейност. Основанието изисква комплексно изследване на цялото имущество на ответника, с оглед изведения в закона стойностен критерии и наличието на предпоставки за предположението, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Основанието се установява в условията на спорно исково производство, докато при определяне на обезпечителните мерки по чл. 21 и сл. от ЗОПДИППД, основанието на иска още не е доказано по съдебен ред и не следва от ограничителните мерки да произтекат вреди, за които държавата ще носи отговорност на чл. 32 ЗОПДИППД.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е отнет недвижим имот извън населеното място по местоживеенето на жалбоподателя. Този имот при първоначалното деклариране по чл. 17, ал. 1 ЗОПДИППД жалбоподателят не го е декларирал пред органите на Комисията по чл. 12, ал. 10 ЗОПДИППД, той е включен допълнително в предмета на делото и не представлява единствен жилищен имот за жалбоподателя. В този смисъл и поставеният правен въпрос не е от значение за изхода на делото по чл. 280, ал. 1 ГПК и не дава основание за допускане на касационно обжалване.
По правния въпрос – представлява ли Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност „трето лице”, на което частен документ може да се противопостави по смисъла на чл. 145 ГПК (отм.) е поставен във връзка с представени от жалбоподателя четири броя договори за заем от трети физически лица, които не са били признати от Комисията за източник на доход през проверявания период и в съдебното производство е било открито производство за оспорването им, предвид достоверността на датата. По отношение на един от документите е установена неавтентичност, а по отношение на останалите са приложени доказателствените правила за достоверност на датата спрямо трети лица по чл. 145 ГПК (отм.), като е прието, че писмените договори не установяват законен източник на доходи по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД.
С решението по гр. дело № 369/2009 год., по реда на чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд е дал отговор на посочения въпрос като е приел, че държавата, чрез участващия в специалното производство по ЗОПДИППД свой орган, не може да бъде изключен от кръга на третите лица, спрямо които достоверността на датата в частен писмен документ подлежи на доказване. Държавата има правен интерес да проверява източните на доходи на ответника не само по формалната им законност, но и с оглед на действителността им и това произтича законодателно от разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД. С този отговор на въпроса са съобразени изводите на обжалваното решение, а това изключва допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати поискани от другата страна разноски за юристконсулско възнаграждение в размер на 250 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 29.04.2010 год. по гр. дело № 82/2010 год. на Апелативен съд[населено място].
ОСЪЖДА А. М. А. да заплати на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност юристконсулско възнаграждение в размер на 250 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ