О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 28.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 723/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 413 от 05.04.2011 г. по в.гр.д. № 63/2011 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 3692 от 11.11.2010 г. по гр.д. № 5991/2009 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. И. К. и И. М. В. против К. П. Г. и Н. Д. Г., при участието на Д. И. И. като трето лице помагач на страната на ответниците, установителен иск за собственост на недвижим имот № 5453549 по плана на новообразуваните имоти на м. ”Зеленика” в землището на[жк] [населено място], с площ на имота 887 кв.м.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Т. П. като пълномощник на Е. И. К. и И. М. В.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса ако ищците са упражнявали владение върху недвижимия имот, основано на предварителен договор, с предявяването от тях против продавачите по предварителния договор на иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД, прекъсва ли се започналата да тече в тяхна полза придобивната давност. Позовават се на решение № 414 от 13.06.2002 г. по гр.д. № 18/2002 г. на І г.о. на ВКС, решение № 1124 от 19.07.2002 г. по гр.д. № 1208/01 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 860 от 20.10.1999 г. по гр.д. № 595/99 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 204 от 08.05.2006 г. по гр.д. № 1196/05 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение № 19 от 10.02.2000 г. по гр.д. № 1082/99 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 503 от 08.07.2005 г. по гр.д. № 195/2005 г. на І г.о. на ВКС и решение № 734 от 12.06.2006 г. по гр.д. № 1526/05 г. на ІV г.о. на ВКС.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация К. П. Г. и Н. Д. Г. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна.
Третото лице – помагач на страната на ответниците Д. И. И. също изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
По делото е прието за установено от фактическа страна, че на 18.05.1995 г. ищците И. М. В. и Е. И. К. сключили с М. М. Я., П. М. П., М. Г. М. и Е. Г. М. предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот с площ 680 кв.м, находящ се м. ”Зеленика” в землището на[жк], [населено място], съставляващ имот пл.№ 3188 по плана на м.”Зеленика” за сумата 130 000 лева. В договора е посочено, че владението на имота е предадено на купувачите към момента на сключването му, а прехвърлянето на собствеността по нотариален ред ще се извърши след въвеждане във владение на продавачите в реални граници или с план за земеразделяне. Установено е също, че със заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена на 13.02.2004 г., е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Г. М. – М. М. Я., С. М. М., П. М. П., М. Г. М. и Е. Г. М. върху ПИ № 3549 по ПНИ на м.”Зеленика”, с площ 887 кв.м . Собствениците били въведени във владение на имота с протокол от 14.12.2007 г. С нотариален акт № 46, т.VІ, дело № 936/07 г. М. М. Я., С. М. М., П. М. П., М. Г. М. и Е. Г. М. продали на Д. И. И. възстановения им имот пл.№ 3549 по ПНИ на м.”Зеленика” с площ 887 кв.м. С нотариален акт № 36, т.І, дело 0 32/2008 г. Д. И. и М. И. продали този имот на ответника по настоящото дело К. П. Г. по време на брака му с Н. Г..
По делото е установено също, че на 11.01.2008 г. Е. К. и И. М. В. предявили против обещателите по сключения на 18.05. 1995 г. предварителен договор – М. М., С. М., П. М., Е. Г. и М. М., иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, който е отхвърлен с влязло в сила решение.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил извод, че въз основа на сключения предварителен договор ищците Е. и И. са упражнявали фактическа власт върху процесния имот от 1995 г. до предявяване на настоящия установителен иск за собственост на 05.06.2009 г., като владението им е било явно и несмущавано, както и че същото е продължило повече от 10 години след отпадане на забраната по чл. 5, ал.2 ЗВСВОНИ за придобиване по давност на подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ имоти. Приел е обаче, че с предявяване на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД през 2008 г. ищците са признали правото на собственост върху имота на праводателите си по предварителния договор, което сочи, че не са владяли имота с намерение за своене. Оттук е заключил, че не е налице субективния елемент от фактическия състав на придобивната давност, поради което ищците не са придобили правото на собственост върху имота на това оригинерно основание.
За да е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, следва правният въпрос, по който се иска да се произнесе касационната инстанция, да е включен в предмета на делото и да е обусловил решаващите изводи по него. Поставеният от касаторите правен въпрос дали ако недвижимият имот се владее от купувачите на основание предварителен договор за продажба в продължение на повече от 10 години, с предявяването на иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД от тях против продавачите се прекъсва придобивната давност, не отговаря на тези изисквания. Този въпрос не е включен в предмета на настоящото делото и в мотивите на въззивното решение не се съдържа произнасяне по него. Въззивният съд е преценявал факта на предявяване на иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД от касаторите против продавачите по предварителния договор като индиция за субективния признак на упражняваното от тях владение върху процесния имот в периода 22.11.1997 г. до 2008 г., а не като основание по чл. 116, б. ”а” ЗЗД за прекъсване на придобивната давност в тяхна полза. Решението, с което се уважа иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД, замества окончателния договор за прехвърляне на право на собственост.Макар да са владяли имота, предмет на предварителния договор в продължение на 10 и повече години от сключването му, с предявяване на конститутивен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД, купувачите имплицитно заявяват, че не се считат за собственици – именно затова искат по съдебен ред да постигнат правните последици на несключения с ответника окончателен договор – прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот.
След като поставения от касаторите правен въпрос не е включен в предмета на делото и не е обусловил правните изводи на съда, то не е налице общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 413 от 05.04.2011 г. по в.гр.д. № 63/2011 г. на Варненския окръжен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: