1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
гр. София, 03.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2604 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба с вх. № 4954/17.05.2018г. от касаторите [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] чрез Адвокатско дружество „М. и Р.” чрез адв. А. С. за изменение на определение № 305/15.05.2018г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта за присъдените разноски като същите бъдат намалени поради прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Касаторите поддържат, че следва да бъде съобразено обстоятелството, че в първоинстанционното производство, в което защитата е била по-активна с повече съдопроизводствени действия, ищецът е претендирал адвокатско възнаграждение в по-нисък размер и са му присъдени разноски в размер 600 лв.
Ответникът Б. П. Г. от [населено място] чрез адв. В. Волева оспорва молбата по чл. 248 ГПК, прави възражение за нейната недопустимост поради липса на представен списък за направени разноски съгласно чл. 80 ГПК и релевира евентуални доводи за нейната неоснователност поради изключителна сложност на делото от фактическа и правна страна. Поддържа и становище, че направеното с касационната жалба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е преждевременно, поради което не следва да се обсъжда. Моли молбата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Подадената от касатора молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима – подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да поиска от съда намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Това искане следва да бъде заявено от страната след като е имала възможност да се запознае с претендираните от другата страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях. Когато разноските са присъдени в закрито заседание и предвиденият в ГПК ред за размяна на книжа не осигурява на страната възможност да се запознае с направеното от противната страна искане и представените доказателства във връзка с разноските, искането за намаляване на разноските може да бъде заявено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Отговорът на касационната жалба не се връчва на касатора, поради което се налага изводът, че касаторът е узнал за претендираните от ответника разноски след постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Следователно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК не е преклудирано. Обстоятелството, че в конкретния случай касаторите са направили на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна, още в касационната жалба преди подаването на отговор от ответника и преди представяне на договора за правна защита и съдействие и доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, не обосновава извод за недопустимост на молбата по чл. 248 ГПК и на възражението, тъй като претенцията за присъждане на разноски впоследствие е била заявена.
Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е основателно. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид обстоятелството, че касационното производство не се е развило в открито заседание поради недопускане на касационно обжалване на въззивното решение по една част от предявените установителни искове, настоящият съдебен състав счита, че присъденото на ответника по касационната жалба Б. П. Г. адвокатско възнаграждение в размер 4 000 лв. е прекомерно.
Предмет на касационната жалба е решение на въззивен съд, с което въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционния съдебен акт на Софийски районен съд в частта, с която по искове, предявени от Б. П. Г. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], е прогласена нищожността на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 17937 от 18.12.2006г., сключен с [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, като противоречащи на закона – чл. 143, т. 3, 10 и 12 от Закона за защита на потребителите, и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото в размер 600 лв.
С определение № 305/15.05.2018г. на ВКС, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 4654 от 28.06.2017г. по гр. дело № 990/2017г. /неправилно посочено гр. дело № 1804/2017г./ по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-Е въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № I-40-9 от 17.10.2016г. по гр. дело № 33574/2013г. на Софийски районен съд, І ГО, 40 състав в частта, с която са уважени предявените на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП искове.
Възнаграждението за адвокат, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела по неоценяеми искове е в размер 300 лв., а съгласно чл. 9, ал. 3 от посочената Наредба – за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е в размер ? от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. Следователно предвид обстоятелството, че предявените искове за нищожност поради неравноправност на клаузи по договора за кредит за покупка на недвижим имот са неоценяеми, дължимото адвокатско възнаграждение за касационното производство с оглед фактическата и правна сложност на делото е в размер 1 500 лв., като съдебният състав не е длъжен да намали размера на адвокатското възнаграждение до минималния размер, определен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. Определението трябва да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените на Б. П. Г. разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до 1 500 лв., т. е. със сумата 2 500 лв. Без значение за настоящото производство е в какъв размер е било уговорено адвокатското възнаграждение за първоинстанционното производство и какъв размер от него е присъдил първоинстанционният съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 305/15.05.2018г. по т. дело № 2604/2017г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта на присъдените на Б. П. Г. разноски за адвокатско възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК намалява разноските, които касаторите [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] следва да заплатят на Б. П. Г. от 4 000 лв. на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, т. е. със сумата 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.