1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
гр.София, 31.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1956/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. А. В., К. К. К., С. П. П., К. Димитров И., Л. Б. А. и Р. П. А. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 77 от 23.02.2018 г. по гр.д.№ 581/ 2018 г., с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна на влязлото в сила решение на Добрички окръжен съд № 250 от 07.07.2014 г. по гр.д.№ 290/ 2014 г. С последното, по иск на К. В. В., е поставена под пълно запрещение И. К. В..
Жалбоподателите поддържат, че са надлежно легитимирани да предявят молбата. Първият от тях е втори братовчед на поставената под пълно запрещение, вторият и третият са в дългогодишни близки приятелски отношения с нея, а останалите имат правен интерес, тъй като са придобили имоти от И. В. преди поставянето й под запрещение. Според тях неправилно другият състав на ВКС счел, че не са легитимирани да искат отмяна на решението, с което запрещението е постановено. Също неправилно съдът приел, че липсва правен интерес от молбата, тъй като заинтересованите лица са инициирали производство за отмяна на запрещението по реда на чл.340 ГПК. Считат, че по този ред запрещението би било вдигнато занапред, а техният интерес е това да стане с обратна сила, по реда на чл.303 и сл. ГПК. Поради това молят обжалваното определение да бъде отменено и подадената молба за отмяна да бъде разгледана по същество.
Ответната по частната жалба страна – К. В. В. – не взема становище.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.
Гр.д.№ 290/ 2014 г. е образувано пред Добрички окръжен съд по предявена молба от К. В. за поставяне на майка му И. В. под пълно запрещение. Частните жалбоподатели не са били конституирани като страни в това производство. С решение от 07.07.2014 г., в сила от 24.07.2014 г., окръжният съд уважил молбата поради това, че И. В. страда от деменция и това заболяване не й позволява да разбира смисъла и значението на действията си и да ги ръководи. На 31.07.2017 г. частните жалбоподатели са поискали отмяна на влязлото в сила решение, като в молбата си са посочили, че след узнаването на факта на поставянето на И. В. под запрещение, са предявили иск по чл.340 ГПК – за отмяна на запрещението. В производството по този иск били събрани доказателства, че И. В. не е лишена от възможност да разбира смисъла и значението на постъпките си и да се грижи за работите си. Тъй като деменцията е прогресиращо заболяване, според жалбоподателите това означава, че никога не са били налице предпоставките за поставяне на В. под запрещение, още повече че и след влизане в сила на решението тя е извършвала правни действия и е общувала нормално с тях.
Друг състав на Върховния касационен съд е преценил молбата за недопустима, тъй като частните жалбоподатели, с изключение на П. В., не твърдят да са в родствена връзка с молителката, а П. В. не представя доказателства за наличие на такава връзка, нито останалите доказват наличие на близки отношения между тях и И. В.. Липса на легитимация да предявят молбата другият състав извел и от обстоятелството, че за молителите е открит пътя да поискат отмяна на запрещението по исков ред, което те признават, че са сторили. Освен това съдът посочил, че молителите не са страна по делото, по което е постановено решението за поставяне на И. В. под запрещение и поради това по отношение на тях не ми могло да е налице която и да е от предпоставките по чл.303 и сл. ГПК. Те биха могли да искат отмяната само ако е трябвало да бъдат конституирани по делото като страни (чл.304 ГПК), но в особеното исково производството за поставяне под запрещение институтът на необходимото другарство е неприложим.
По същество правилно другият състав на Върховния касационен съд е приел, че подадената молба за отмяна е недопустима. Като не са били страна в производството по делото, по което е постановено и е влязло решението за поставяне на И. В. под запрещение, частните жалбоподатели не биха могли да искат неговата отмяна на основанията по чл.303 ал.1 ГПК. Посочената разпоредба легитимира като правоимащи да искат отмяната единствено лицата, които са участвали в производството. Неучаствали в производството, по което е постановено влязлото в сила решение лица, могат да искат отмяната му само при условията на чл.304 ГПК – ако участието им е било необходимо. В производството за поставяне под запрещение, където кръгът на правоимащите да предявят иска не е ограничен (чл.336 ал.1 ГПК) институтът по чл.216 ал.2 ГПК е неприложим. Неконституираните в това производство, но разполагащи с правен интерес лица, могат по реда на по чл.340 ал.1 ГПК да поискат отмяна на запрещението, но не и на влязлото в сила решение, с което то е постановено. Нито поставянето под запрещение, нито отмяната му имат отношение към валидността на правните сделки, извършени от лицето, чието поставяне под запрещение се иска, преди влизане в сила на решението за поставяне под запрещение. Дали тези сделки са породили правни последици, е предмет на друг процес, в който материалната и процесуалната легитимация са различни. При оспорването им се изследва дали при извършване на конкретната сделка лицето е действало разумно, а не дали то по принцип страда от заболяване, което налага ограничаване на дееспособността му.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 77 от 23.02.2018 г. по гр.д.№ 581/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: