О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 04.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 3.06.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №230/2010 година
Производството е по член 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от В. И. М. срещу определение №884/16.03.2010г. на Варненски окръжен съд,постановено по ч.гр.д. №297/2010г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила протоколно определение от 27.11.2009г. по гр.д. №4252/2009г. по описа на Варненски районен съд,ХІІ състав за оставяне без разглеждане молбата на В. И. М. за възстановяване срока за оттегляне на иска ,като недопустима.
По допустимостта на частната касационна жалба:
В мотивирано изложение,приложено към частната касационна жалба,касаторът заявява,че приетите констатации в обжалваното решение противоречат на съдебната практика на ВКС,както и на решения на други съдилища,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че за да бъде допуснато възстановяване на пропуснат срок по реда на член 64 от ГПК е необходимо такъв да е определен от закона и пропускането му да се дължи на „особени непредвидени обстоятелства” и само поради тях страната да не е могла да извърши своевременно процесуалното действие. Съдът е приел,че в ГПК не е предвидена възможността за допускане възстановяване на пропуснат срок по реда на член 64 от ГПК по отношение срока за оттегляне на иска,поради което молбата за възстановяването му се явява недопустима.
Преди всичко касаторът в мотивираното си изложение не е посочил правния въпрос,по който въззивният съд се е произнесъл и който е от значение за изхода на делото. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по член 284 ал.3 от ГПК,тъй като това би довело до засилване твърде много на служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълни основания за това. Наред с това,изложението на касатора съдържа изцяло касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,в подкрепа на които оплаквания цитира и приложеното частната касационна жалба решение №9681.09.1956г. по гр.д. №82/1956г. на ОСГК на ВС,а сочената практика на Върховния административен съд е неотносима към настоящото касационно производство,поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №884/16.03.2010г. на Варненски окръжен съд,постановено по ч.гр.д. №297/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: