О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 05.04.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесети март , през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1138 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 26.05.2011 год. решение на Софийски апелативен съд , Търговско отделение – 6 състав , по т.д. № 597 / 2010 год., с което е потвърдено решение № 863 / 15.09.2010 год. по т.д.№ 997 / 2009 год. на Софийски градски съд , ТО , VІ – 5 състав , с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 39 547,08 лв. – цената на доставени от същото дружество арматурни заготовки , на основание рамков договор от 21.07.2008 год. , както и сумата 24 190,50 лева – неустойка за забава в издължаването на цената, на основание чл.92 ал.1 от ЗЗД , ведно със законната лихва върху всяка от сумите, от предявяването на исковете до окончателното им изплащане . Касаторът обжалва правилността на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, вкл. навежда довод за произнасяне при нередовна искова молба, както и като необосновано. Формулира материалноправни и процесуално правни въпроси по допустимост на касационното обжалване , без да сочи изрично допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК.
Ответната страна оспорва касационната жалба,като намира че касаторът не е обосновал основание за допустимост на касационното обжалване в никоя от възможните хипотези на чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т .3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , констатира , че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 , като е насочена срещу валиден , допустим и подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение , уважаващо предявените от [фирма] против [фирма] обективно кумулативно съединени искове по чл.327 ТЗ и чл.92 ал.1 ЗЗД , въззивният съд се е основал на факта, че едностранно издадените от ищеца фактури – № 1534 / 30.07.2008 год. и № 1540 / 31.07.2008 год. , установяващи размера на вземането , са били надлежно осчетоводени от ответното дружество, ползвало и данъчен кредит, с което и независимо от неустановяване подписването на приемо-предавателен протокол от 30.07.2009 год. от упълномощено от купувача лице, с осчетоводяването е налице потвърждение на действията му без представителна власт , обвързващи ответника при условията на чл.301 от ТЗ . С оглед препращане към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК , изводите на въззивният съд се явяват обосновани и със сключеното между страните споразумение от 13.02.2009 год. , съдържащо признание както за дължимата цена, така и за дължима от ответника неустойка за забава , за част от исковия период – до 25.01.2009 год. . Нито първоинстанционният, нито въззивният съд са основали правните си на едностранно изготвените от ищеца фактури за цената на доставените арматурни заготовки . С оглед възражението на ответника , че търсената сума е събрана на основание издадена в обезпечение на дълга запис на заповед и уважаването на исковете би довело до неоснователно обогатяване на ищеца, съдът не е излагал съображения .
Касаторът не формулира правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК и съгласно указанията в т.1 на ТР № 1/ 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС . Формулираните въпроси са фактологично обусловени, предпоставящи преценка за правилността на действията на въззивния съд , предмет на производство по същество на касационната жалба и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК . Така поставени въпросите не са и формално относими към решаващите изводи на съда .Както се посочи по-горе, въззивното решение не е основано на едностранно изготвените от ищеца фактури , удостоверяващи вземането . Съдът не е обосновал извод, че плащане на цената се дължи и при недоказано доставяне на стоката , а е отчел последващо сключеното споразумение, съдържащо признание на ответника за изпълнението на ищеца , предвид признание за изискуемостта на задължението му по заплащане на цената , при неопровергано съдържание на документа. Възражението за неоснователно обогатяване на ищеца, предвид събрана цена въз основа упражняване права по запис на заповед , с обезпечителна за събирането на дълга функция , по начало е останало формално и недоказано относно обвързаност на менителничния ефект с каузално правоотношение между страните и то с процесното такова , но не предпоставя релевантен правен въпрос , тъй като не е коментирано от съда . В останалата си част, вкл. п.5 от формулираните въпроси, изложението по чл.284 ал.3 от ГПК коментира съдопроизводствените действия на съда , подлежащи на преценка за правилност в производство по същество .
Дасежно довода , че решението е постановено при нередовна искова молба и доколкото от формална страна последното би могло да обоснове недопустимост на въззивното решение , поради допуснато нарушение на въззивна инстанция , в противоречие със задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2001 по тълк. дело № 1 / 2001 год. на ОСГК на ВКС, намиращо приложение и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 год. , настоящият състав намира следното : Нередовността се обосновава с предявяването на исковата молба от процесуалния пълномощник, без посочване на лицето , осъществяващо органно законно представителство на ищцовото дружество и без доказателства за надлежно упълномощаване на процесуалния представител от такова лице . Приложено е доказателство за упълномощаването на процесуалния представител от представляващия дружеството управител , съгласно актуална справка от търговския регистър по партидата на дружеството / стр. 23 по номерацията на първоинстанционното дело / . Формалното неупоменаване на законния представител в исковата молба , предвид общодостъпен начин за установяването му чрез справка в търговския регистър и предвид представеното доказателство за упълномощаване , не обуславя нередовност на исковата молба , на основание чл.127 ал.1 т.2 ГПК, предпоставяща връщането й .
Наред с липсата на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК , касаторът не е обосновал и допълнителни селективни критерии за допустимост на касационното обжалване .
Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 824 / 26.05.2011 год. по т.д.№ 597 / 2010 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение , 6 състав .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :