О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 08.04.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №1651 по описа за 2013 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Ж. И., чрез процесуалния си представител адв.Я., срещу разпореждане от 04.12.2012г. по гр.д.№2000/2012г. на Варненски окръжен съд за оставяне без уважение искането му за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските по реда на чл.404, т.1 ГПК.
Не е постъпил отговор от другата страна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното разпореждане е оставена без уважение молбата на С. Ж. за издаване на изпълнителен лист за разноските въз основа на въззивното решение, по съображения, че определението на съда за разноските не е влязло в законна сила. В частната жалба жалбоподателят сочи, че при направена от него справка е установил, че по делото има подадена касационна жалба от другата страна, но счита, че това не е пречка за издаване на изпълнителен лист за разноските въз основа на невлязлото в сила въззивно решение в частта за разноските.
Съгласно чл.404, т.1, пр.1 и 2 ГПК подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата и осъдителните решения на въззивните съдилища.
След като въззивното решение по спора не е влязло в законна сила, включително в частта за разноските, не е налице основание по чл.404, т.1, пр.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист. Не е налице и основание за издаване на изпълнителен лист за разноските по чл.404, ал.1, пр.2 ГПК, съгласно която на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища. Решението на въззивния съд в частта, с която се произнася по претендираните разноски има характер на определение, по отношение на което правото на предварително принудително изпълнение не се разпростира. Това следва от сравнителното тълкуване на изпълнителните основания по чл.404, ал.1 ГПК. Само невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища представляват изпълнителни основания, а за да придобият изпълнителна сила постановените за първи път от въззивния съд определения трябва да влязат в сила. Решението, в частта, с която съдът се произнася по разноските, има характер на определение, тъй като с него съдът не се произнася по съществото на спора. То е обжалваемо – по арг. от чл.248, ал.3 ГПК, поради което като невлязло в сила поради обжалването му с касационна жалба; не подлежи на принудително изпълнение и за присъдените разноски правилно е прието с обжалваното разпореждане, че не следва да се издава изпълнителен лист. В този смисъл определение № 202 от 17.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 166/2011 г., I т. о., ТК, определение № 567 от 9.12.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 565/2011 г., II г. о., ГК, определение № 273 от 1.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 547/2012 г., IV г. о., ГК, която практика на ВКС се възприема от настоящия съдебен състав.
Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 04.12.2012г. по гр.д.№2000/2012г. на Варненски окръжен съд за оставяне без уважение искането на С. Ж. И. за издаване на изпълнителен лист в частта за разноските по реда на чл.404, т.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: