О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.240
гр. София,09.11.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2128 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Ш. срещу решение от 28.01.2016 г. по гр.д.№8809/2015 г. на СГС. С обжалваното решение е потвърдено решение от 13.03.2015 г. по гр.д.№8426/2014 г. на СРС, с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че М. И. Ш. дължи на М. Г. В. сумата от 15 000 лв. по запис на заповед от 11.04.2013 г., предявен за плащане на 07.05.2013 г., ведно със законната лихва от 28.05.2013 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като допускането му до касационно обжалване се поддържа на основания, посочени в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
С разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 от ГПК /в приложимата й ред. ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015 г./ от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. – за търговски дела, като по аргумент на § 14 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 50/2015 г./, допустимостта на подадените след 06.07.2015 г. касационни жалби следва да се преценява с оглед действащата след изменението редакция на чл.280, ал.2 от ГПК.
В случая въззивният съд е разгледал иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, като претендираните от ищеца вземания, респективно възникналият между страните спор, произтича от абсолютна търговска сделка, по смисъла на чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ /запис на заповед/, което обстоятелство обуславя и търговския характер на делото. Тъй като размерът на цената на иска е под 20 000 лв. /размерът на цената на иска е търсената сума – в случая 15 000 лв., като прибавянето на изтеклите лихви след предявяване на иска по чл.422 от ГПК, който се счита предявен от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не се смята за увеличение на иска и не влияе върху размера му/, на основание чл.280, ал.2 от ГПК, обжалваното решение не подлежи на касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. И. Ш. срещу решение от 28.01.2016 г. по гр.д.№8809/2015 г. на СГС.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №2128/2016 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.