О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
гр.София, 27.03. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 68/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Д. К. от с. К., общ. Елена, обл. В. Т. е подала касационна жалба вх. № 1* от 28.11.2008 год. срещу въззивното решение № 546 от 31.10.2008 год. по гр.дело № 655/2008 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 10 от 10.03.2008 год. по гр.дело № 310/2007 год. на Е. районен съд за отхвърляне на предявения от нея срещу Р. И. С. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на ? идеална част от жилищна сграда, лятна кухня и дворна площ, съставляваща поземлен имот 17703.502.6 по кадастралната карта на с. Г., при граници: имот на Р. С. Х. , имот на „А”ЕООД и път, с трайно предназначение на имота-„урбанизирана”, начин на трайно ползване – „ниско застрояване”/до 10 м./. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасяне по съществен материалноправен въпрос – „налице ли е при ответницата спокойно, явно, несъмнено и непрекъснато владение и има ли ищцата права върху процесния имот?”, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
М. Д. К. е подала и втора касационна жалба – вх. № 1* от 04.12.2008 год., с оплаквания за нарушение на материалния закон и искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се прави позоваване на решение № 70 от 03.11.1980 год. по гр.дело № 65/1980 год. на ОСГК на ВС, решение № 2* от 29.10.1979 год. по гр.дело № 1103/1979 год. на ВС, І г.о. и П. № 6 от 27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. на Пленума на Върховния съд.
Ответницата по касация Р. И. С. от гр. В. Т. е на становище, че двете жалби не следва да бъдат допускани до касационно разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по жалба вх. № 1* от 28.11.2008 год. С изложението на основанията се поддържа, че формулираният в него материалноправен въпрос изисква точно прилагане на закона. Според жалбоподателката, по делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които било видно, че тя е съсобственик с ? идеална част от процесния имот, а в същото време ответницата не била установила спокойно, явно, несъмнено и непрекъснато владение върху имота в продължение на десет години.
Основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било налице, ако произнасянето на въззивния съд е било свързано с тълкуване на закона, в резултат на което да се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на приложимите правни норми. Такова основание би било налице и когато съдът за първи път се е произнесъл по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая, решаващият мотив на въззивния съд за отхвърляне на ревандикационния иск е, че ответницата е упражнявала спокойно, явно, несъмнено и непрекъснато владение върху имота в продължение на двадесет години, считано от смъртта на своя баща и брат на ищцата И. Д. И. /починал на 27.01.1987 год./, поради което придобила собствеността по давност. Въпросът, формулиран в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е намерил отговор в обжалваното решение, а дали фактическите констатации, направени от въззивната инстанция съответстват на събраните по делото доказателства и дали правните изводи са в съгласие с материалния закон, това касае правилността на решението, която се проверява само при наличие на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на касационната жалба вх. № 1* от 28.11.2008 год. липсва твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не са налице хипотезите, които се обхващат от него.
Касационната жалба с вх. № 1* от 04.12.2008 год. също не следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Освен на показанията на свидетелите А/съседи на имота/, които заявили, че след смъртта на Д. И. Д. /10.02.1986 год./ и на сина му И. Д. И. /27.01.1987 год./, не са виждали ищцата/касатор/ в имота, а единствено ответницата в продължение на 20 години поддържала къщата и двора, извършвала ремонти, изводът на въззивния съд е основан и на обясненията на жалбоподателката съгласно чл.114 ГПК/отм./ в заседанието на 14.12.2007 год. В своите отговори последната признала неизгодните за нея обстоятелства, че от 15 години няма достъп до имота, тъй като ответницата сменила ключа и не я допускала, но въпреки това, самата тя не предприела никакви действия, защото не искала да се карат.
С оглед на това, не може да се приеме, че решаващият мотив на въззивната инстанция за отхвърляне на иска противоречи на постоянната практика на Върховния съд относно предпоставките за придобиване по давност от сънаследник, илюстрирана с решенията на тричленни състави на Върховния съд, с решение № 70 от 03.11.1980 год. по гр.дело № 65/1980 год. на ОСГК и П. № 6 от 27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. на Пленума на Върховния съд. С обжалваното решение е прието за установено, че за упражняваната от ответницата фактическа власт върху имота за времето след 27.01.1987 год. са били налице признаците на владението по отношение и на спорната ? идеална част от процесния имот, което владение било спокойно, явно, несъмнено и непрекъснато и продължило повече от изискуемия се от чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок. Изводът, че не е опроверган констативният нотариален акт № 1* т.ІV, нот.дело № 732/2006 год., признаващ ответницата за собственик по наследство и давност не противоречи на цитираната практика на Върховния касационен съд. Прието е, че ответницата е държала целия имот като свой, изключвайки възможността други лица, в т.ч. ищцата, да въздействат върху него и е демонстрирала пред трети лица правата си на собственик.
В обобщение, не са налице основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 546 от 31.10.2008 год. по гр.дело № 655/2008 год. на Великотърновския окръжен съд, по жалба вх. № 1* от 28.11.2008 год. и по жалба вх. № 1* от 04.12.2008 год., подадени от М. Д. К. от с. К., общ. Елена, обл. Велико Т.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: