О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№240
София, 25,03,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 915/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “ Е. Б. Т. ” ЕАД – гр. П. против решение №1435 от 29.07.2009 г. по гр.д. № 1227/2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответникът по касация – Н. Г. М. от гр. П. е на становище, че касационната жалба е недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, освен това не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, с оглед обжалваемия интерес на касатора, който сумарно надхвърля определения от разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК минимум.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, след възпроизвеждане текста на нормата на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК е поддържал, че обжалваното решение, в частта му, с която се приемало, че вземанията за доставена топлинна енергия имат периодичен характер и поради това се погасявали с изтичането на тригодишна давност било в противоречие с приетото с решение №1206/ 2008г. на ВКС, V г.о., което по аналогия било относимо и към разглеждания случай. В същата част решението противоречало и на практиката на Окръжен съд- гр. П. като са изброени конкретни решения на същия съд, приложени към делото. Посочено е още, че бил налице и материалноправен въпрос / неуточнен/ който бил от значение за точното прилагане на закона, с оглед приетото с обжалваното решение че били недължими начисленията, представляващи цена на мощност тъй като на потребителя се доставяла само топлинна енергия за битово – горещо водоснабдяване. Този извод според касатора противоречал на ЗЕЕЕ /отм./ и на подзаконовите актове, определящи начина на формиране на цената / неуточнени/, като в тази част решението противоречало на решение на СГС и на решения на Върховния административен съд.
Касаторът не е формулирал изрично правен въпрос, съставляващ общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК – който да е включен в предмета на спор и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 ТР ОСГТК № 1/09г. /. Но дори и такъв въпрос да бъде изведен от изложението, а именно този свързан с това дали месечните задължения на потребителите на топлинна енергия към топлоснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, то следва да бъде установена една от хипотезите визирани в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Твърдението, че така изведения въпрос е бил разрешен в противоречие с практика на ВКС- решение № 1206/08 на ВКС, Vг.о., постановено по реда на чл.218а ГПК/отм./, а също и в противоречие с разрешенията дадени с други решения на Пловдивски окръжен съд, формирали, според касатора практика на този съд не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като точно този въпрос е бил разрешен със задължителна практика /т .2 ТРОСГТК №1/2009г. /- решение №168/ 22.12.2009г. по т.д. 408/09г. на ВКС, ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК и след като приетото от въззивният съд при разрешаване на така поставения въпрос е изцяло в съответствие с това решение, то и не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като двете хипотези формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, при които приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Ирелевантни към нея са доводите свързани с неправилното прилагане на закона, които по своята същност съставляват общи оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда и са относими към чл.281 ГПК, но не обосновават приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Нямат правна относимост към производството по чл.288 ГПК и приложените решения, за които няма данни да са влезли в сила, както и представените решения на Върховният административен съд – арг. т.2 и 3 ТРОСТК №1/2009г.
С оглед изложеното решението на Пловдивски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдените направените в настоящето производство разноски в размер на 500лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1435 от 29.07.2009 г. по гр.д. № 1227/2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА “ Е. Б. Топлофикация” ЕАД – гр. П. да заплати на Н. Г. М. от гр. П. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: