О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София 01.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4844 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Д. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 4890 от 19.07.2018г. по в.гр.д. № 807 по описа за 2018г. на Градски съд София, с което е частично отменено решение № 231195 от 6.10.2017г. по гр.д. № 65592/2016г. на РС София и в отменената част е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно, извършено със заповед № РД 14- 60 от 17.08.2016г.на изпълнителния директор и за присъждане на обезщетение за оставане без работа за периода 17.09.2016г.-17.03.2017г., осъден е „Пазари Запад”ЕАД да й заплати допълнително и сумата от 2 106.28лв., възнаграждение за положен извънреден труд, събота и неделя, за периода м.01.2014г.-м.09.2016г., ведно със законна лихва, потвърдено е решението в останалата част и са присъдени разноски.
Касационната жалба срещу отхвърлителната част на въззивния акт, е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като поставя следните четири въпроси : 1. Съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т.е. на трудовите функции които тя включва, реално ли е?, 2. Моментът на уволнението трябва ли да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата?, 3. Компетентният орган ли е взел решението за съкращаване на щата? и 4. Извършил ли е работодателят подбор по реда на чл.329 ал.1 КТ, при положение, че се съкращава броя на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност? Позовава се на противоречие на въззивния акт с решения по гр.д.№ 468/2009г. на ІV г.о., по гр.д. № 1730/2009г. на ІІІ г.о., по гр.д.№ 1205/2011г. на ІV г.о., по гр.д. № 4608/2013г. на ІV г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Пазари Запад” ЕАД, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Излага подробни доводи, като счита, че поставените въпроси не следва да се обсъждат, защото подобни възражения страната не е въвела в хода на производството и съответно същите не са обсъждани от въззивния съд. По същество счита, че постановеният акт е правилен. От своя страна се позовава на конкретна съдебна практика. Претендира направени разноски, без да ги конкретизира и без да ангажира доказателства за реално извършване на такива.
Въззивния съд е счел за неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.3 КТ, като решаващият му довод е, че – с оглед принципът на диспозитивното начало, съдът е обвързан с наведените в исковата молба доводи за незаконосъобразност. Съдът не може да обсъжда възражения, които ищецът не е направил. След като в исковата молба ищецът не е въвел довод за незаконност на уволнението, поради това,че заеманата от ищцата длъжност не е съкратена, нито за това, че е налице идентичност на длъжностите „инкасотор наеми” и „инспектор пазари”, съдът не може да обсъжда нито въпроса за реалността на извършеното съкращаване в щата, нито за това дали е намален броя на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност или е премахната самата длъжност. В случая ищцата е оспорила законността на уволнението с един довод: че в заповедта са посочени две различни основания – с думи е изписано във обстоятелствената част „съкращаване в щата”, а като норма от закона, вместо чл.328 ал.1 т.2 КТ е посочена чл.328 ал.1 т.11 КТ. По така наведеният довод, съдът е приел, че обстоятелството, че работодателят е посочил грешно правно основание не опорочава уволнението, защото първо – съдът определя правната квалификация и второ, защото фактите и обстоятелствата, пораждащи правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение се излагат в обстоятелствената част, а в случая там е посочено вярното основание „съкращаване в щата”, във връзка с което и са всички ангажирани по делото доказателства.
Съобразно така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, не е възможно да се допусне касационно обжалване, тъй като по отношение на тях не е налице изискването за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая – поставените от касатора въпроси, свързани с реалността на извършеното съкращаване в щата, за момента на уволнението, компетентността на органа, извършил уволнението и за необходимостта от осъществен подбор, въобще не са били включени в предмета на спора, по тях въззивният съд не се е произнасял и във връзка с тях той не е формирал воля, която да е обективирана в решението му. Недопустимо е касационната инстанция за първи път да се произнася по тези въпроси. Доколкото, както е прието в Тълкувателното решение по т.д.№ 1/2009г. – именно посочените от касатора въпроси, определят рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира касационните жалби, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, поради липса на посочен релевантен въпрос, като годно общо основание за допустимост.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4890 от 19.07.2018г. по в.гр.д. № 807 по описа за 2018г. на Софийски градски съд .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.